Бракът е "уникален съюз между един мъж и една жена", пише в конституцията. Днес много хора смятат че от брака нямало смисъл, защото той не променял нищо - или се обичате или не.
Но дали това е така? Да вземем едни бизнес отношения - все едно ли е дали две фирми например ще имат устна договорка за определена сделка или ще имат подписан договор? Ако договорът не беше от значение големите адвокатски къщи нямаше да пишат договори от по стотици страници. С този договор страните се АНГАЖИРАТ с определени задължения и права, и уговарят определени ползи, които ще получат при изпълнение на договорните условия.... Да приемем, че брака формално е вид договор. (Макар че бракът е всъщност много повече от договор. Той е завет, нещо като вечно обещание и сърдечно посвещение на другия....също както човек се посвещава на детето си, когато го роди. Дори детето ви да ви разочарова, не го изоставяте и не се отказвате от него, нали?)... Но нека да погледнем на брака само дори само като на договор. Когато го сключваш ти заявяваш желанието и решението си да прекараш остатъка от живота си с определен човек (от противоположния пол). С брачния договор обещаваш, че ще споделяш всичко материално, което придобиваш с партньора си; че ще полагаш грижи за него дори когато той (партньора ти) вече не е така здрав или красив, както по времето на сключване на договора. Подписвайки, гарантираш, че ще направиш всичко възможно за добруването на партньора си като положиш всички усилия за това и заявяваш готовност да претърпиш известни неудобства или дори щети заради партньора и децата си. Обещаваш тези неща по отношения на другия. А той ги обещава по отношение на теб. Двете страни поемат ангажименти едни към други, обвързват се в дългосрочен (да не казвам вечен) план. Бракът е валиден само, ако се сключи законно, според правилата на страната, в която се живее. Не може да се каже че понеже двама души са решили да живеят под един покрив, те са женени. Защото от тяхната връзка не произтичат задълженията и последствията, които произтичат от един законно сключен брак. Така че да сключиш брак не е само "да живеем заедно". А е подписване на договор между двете страни, от който произтичат съответните последствия. Ето защо хората не искат да се женят. Преструват се, че е все тая. Но всъщност леко лицемерстват един пред друг. Защото много добре разбират и осъзнават, че бракът е договор, ангажимент към друго човешко същество (и същества, ако има деца), а те не желаят да се ангажират. Предпочитат просто да се възползват. От другия. Както казваше един известен мобилен оператор:"Само връзка, без обвързване". В днешно време е много лесно да не държиш на думата си. Не сключваш договор, получаваш услуга или стока и не плащаш. И дори не губиш репутацията си, напротив, може да те считат за "играч" или "тарикат". Дадената дума и лоялността вече нямат стойност. Затова и договора има силата и стойността да гарантира и запази това, за което е сключен. И каквото и да си говорим е много по-трудно да събориш един брак, отколкото една връзка. Защото бракът е институция. И да, любовта не е подвластна на закони. Никой не може да заповядва на човешкото сърце. Но какво е любовта? Дали е само страст? Дали е само секс? ... Ако беше така колкото повече човек остарява толкова по-малко би трябвало да обича. На практика става обратното. Човек в началото обича родителите си, после заобичва партньора си, после децата си, после внуците си.... Тоест любовта ни става повече, по-дълбока и може би по-всеотдайна... Защото с годините материалните неща започват да губят стойността си, а нематериалните я увеличават. И бракът има за цел да опази в цялост именно тези истински и стойностни неща. ... А любовта не е само страст, но тя се задълбочава с грижата , която полагаме за другия. (Спомнете си какво означаваше "да опитомиш" според малкия принц...) Защото изпепеляващата страст отминава (това е доказано и на биологично ниво), но любовта, онова чувство, което те кара да мислиш за другия, когато го няма, да правиш неща за него остава...
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|