Днес не съм настроена много за писане.
Но все пак ще напиша няколко реда. Вчера със Сашо празнувахме 11 години съпружески живот! Всъщност не празнувахме кой знае колко, защото и двамата не бяхме много настроени за големи празнувания - не че има определена причина. Просто понякога на човек му се празнува, друг път не. Все пак трябва да кажа за протокола - щастлива съм, че съм съпруга на Сашо! Щастива съм, че имам неговата любов и че мога да го обичам свободно, без преструвки, без страхове, без предисловия... Няма по-хубаво нещо от това, да си свободен да бъдеш себе си. И имено тази свобода ми дава той. Обичам дори неговите малки недостатъци, които повече ме карат да се смея, отколкото да се сърдя. Зная, че той не чете дневника ми, но все пак искам да извикам: САШЕ, ОБИЧАМ ТЕ! "Защо ме обичаш? Попитай реката, защо към морето тече, защо във морето се влива, реката попитай.... Зашо ме обичаш? Попитай Луната, защо край Земята кръжи, защо не дели се от нея, Луната nопитай... Зашо ме обичаш? Попитай вълната, защо се стреми към брега, защо на брега се разлива, вълната попитай... Защо ме обичаш? Защо ме обичаш? Зашо ме обичаш? Реката попитай...Луната попитай.... Вълната попитай...." (песен на ФСБ) ----------------------------------------------------- Иначе вече му се вижда края на чакането. Аз тъкмо си влязах в някакъв ритъм и мога така да я карам неопределено време.
2 Comments
anelia ivanova
3/15/2011 11:14:50 pm
Привет Бистра,
Reply
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|