Остават 7 дена до деня на теста.
Колко са много!!! А после.. ако теста е положителен ще започне едно още по-дълго броене - 270 дни. Опитвам се да запазя неутрална позиция. Припомням си, как предния път след инсемниацията резултатаът беше отрицателен и колко зле се почувствах...Казвам си, че не бива да се навивам прекалено... Но въпреки това вътрешно съм изпълнена с надеждда. Няма страх, няма притеснение. Дори бих казала, че изпитвам радост, изпитвам вътрешна радост !!! Не смея да кажа, че мисля че съм бременна. Нямам никакви по-специални усещания... Освен това, ако се окаже после че не съм?!? ... Не искам да се самозаблуждавам, но истината е, че много силно се надявам... смятам че е много вероятно да съм бременна... И ако не се окаже така..... не зная... Моля се, да имам благодат и се опитвам психически да се приготвя за момента, в който теста може да се окаже отрицателен... Тогава ще ми помогнете да си ближа раните... Но сега....Сега се вълнувам като дете, което ще заминава на пътешествие.. Когато бях малка и предстоеше да пътуваме някъде с нашите вечерта преди отпътуването просто не можех да заспя от вълнение... Искаше ми се да затворя очи и да е вече утре. И сега... хем ми се иска да е вече "утре", хем пък не ми се иска да свърши тази седмица, когато все още съм поне полубременна, така да се каже. Мисля, да започна да се подготвям за изпити за идния месец. Искам да си подготвя курсовата работа по когнитивна психология и да се подготвя за устния при д-р Бостанджиев по психопатология. Записването ми да уча магистратура е едно от най-хубавите и правилни неща, които съм правила. Преподавателите, хората с които се запознах, предметите, които изучаваме - всичко това ме обогати много... Вчера си мислех, колко много искам да се движа в призива си от Бога - да бъда това, за което Той ме е направил. Искам да бъда точно там, за където Той ме е направил и предназначил. Няма по-добро нещо в живота от това да си "влязъл" на точното място, приготвено за тебе - защото там човек е удовлетворен, пълен, благословен.... Чуствам, че мога да дам повече, че мога да направя повече. И макар, че съм много щастлива като съпруга зная, че има още нещо, което ме очаква и не искам да го пропусна.... В известен смисъл винаги съм завиждала мъничко на всички, които от малки си знаят какви искат да станат. Аз никога не съм знаела точно. До сега съм се движила интуитивно и интуицията ми не ме е излъгала. Последното място, където работих преди 10 години, ме обогати изключително много. Някои от хората, с които се свързах тогава продължават да са мои приятели и в известен смисъл фактор в живота ми - шефът ми Емил Греков , Аничка - приятелка и от ученическите години, Галя - моя близка приятелка... Дори със Сашо се запознахме там... Но не съм търсила целенасочено тази работа - тя ме намери. Аз просто отговорих на вътрешното си чувство.... И сега "опипвам" с вътрешните си сетива, дано напипам... Дано да изпълня "горното, от Бога призвание", за да мога спокойно да "вляза в почивката на Господаря Си"
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|