Първата инжекция

Вчера ми биха първата инжекция.
Не знаех какво да очаквам. Чувала съм какви ли не истории, за това как момичетата направо "полудяват" от хормоните. Как плачат и изпада в истерии, как чувстват топли и студени вълни, също както при климактериума...

Е, не почуствах нищо такова.
Само едно леко напрежение в обастта на щитовидната жлеза и малко в слънчевия сплит. Но ако не знаех, че са ми сложили инжекция, може би нямаше да обърна чак такова внимание.... Дали пък ефекта ще се усили по-нататък , все пак ми предстоят още поне три броя инжекции??

Днес ще трябва сама да си ударя втората.
Доктора ми показа как да го направя - иглата е остра и лесно влиза. Малко е странно сам да си забиваш иглата, при това в корема....Но мисля, че ще се справя много добре.
И ще видим какво ще усетя.
Все пак да не забравяме, че съм се молила да имам благодат и да мине всичко леко. Бог никога не ме е разочаровал в това отношение.

Докато бяхме на пикник вчера следобяд, една приятелка ми разказа , как нейна позната наскоро я оперирали от рак на гърдите. Вероятната причина е многократните ИНВИТРО, които е правила.... Разбира се много е вероятно това съвсем да не е причината. Много жени имат рак на гърдата и без да са правили ИНВИТРО....
Все пак се замислих колко ИНВИТРО-та бих си позволила... Докъде мога да стигна?

Но това за мен все пак е далечна перспектива.
Мисля, да се концентрирам върху настоящето!
А то е пълно с надежда!