Толкова исках да мога да кърмя бебето, но кърмата не ми достига. Мисля, че шока в болницата, притесненията и тревогите ми оказаха влияние. От едната страна имам що годе кърма, макар и да не тече силно. Но от другата е много слабо. Налага се да храня по час и половина, защото първо го слагама на гърдите ми, после го дохранвам със шише, после се цедя, за да слезе повече кърма, и докато оправя шишетата, и да го преспя, когато не иска да спи... и вече е дошло време за следващото хранене. Ставам обикновено два пъти нощем, понякога по един... Опитвам се да поспивам по час два през деня, за да компенсирам и за сега се справям накакси.
Молих се Бог да ми даде мъдрост какво да направя, за да мога да го храня само скърмене... защото той плаче, не се наяжда само то гърдите ми, не дърпа достатъчно, а после пък се оказва че в гърдите е останала кърма... За сега така я карам. Детето е прекрасно - спокойно, плаче само когато нещо не е както трябва. За ваксинирането малко се поуспокоих и запонах да идвам на себе си. Мисля, че не бива да правя каквото и да е, ако не съм убедена. Тоест не бива да слагам ваксини, ако не съм спокойна за това. Сашо започна да чете книгата "Ваксините - въпроси и отговори за мислещи родители" и сега коментираме. Мосля, че той ще е напълно против ваксинирането и имам нужда от неговата подкрепа. Каквото и да решим, трябва да сме съгласни един с друг. Така имаме повече сила. Малко за болницата - родих в АГ-то. Казаха ми че персонала там се държал по-добре отколкото в Окръжна, въпреки че условията били по-лоши. Условията наистина са ужасни, както ще видите на снимките. Но да почна отначало. Отивам и ме вкарват в една стая. Казват ми да се съблека, разпитват ме как се казвам и прочие, без да ме погледнат. Питатме дали съм се обръснала. Казвам че не успях. И ме слагат на един стол, направо върху старата кожа, без никакъв лигнин или каквато и да е хигиенна постелка. Опитах да си наместя нощницата отдолу, така че кожата ми да не е в досег със стола. Стола е посред стаята. Идва една санитарка и започва да ме стърже с някакво ножче, което имам чувството, че е н-та употреба... направо стърже върху кожата ми. Успокоявах се, че поне е било в някакъв разтвор и няма да ми лепне някоя зараза. Иначе аз си носех за еднократна употреба, но не се сетих да кажа, понеже се притесних. В стаята междувременно влязоха още две бъдещи родилки, и ги помолих да се обърнат докато ме оправят. След това ме изкараха в коридора - малко неловко, защото съм по нощница, гола отдолу и по чехли а там има и други мъже - на другите родилки мъжете де... Давам на Сашо дрехите си и ме отнасят нагоре, а той си тръгва. Качват ме горе, пак попълват разни документи и ме разпитват все едно влизам в казармата - грубичко. Някакси така се държат, че де не смееш много да питаш или да поискаш каквото и да е. Идва ред на клизмата.Отново ме качват на един стол в стаята - вратите са рзатворени. Добре че нямаше други хора. Казах на сестрата: "Моля Ви, може ли да затворите вратата!" А тя: "Ха! От 30 години работя тука, вие сте първата която ме моли да затворя вратата!!! Тука не се затварят вратите!" Клизмата не беше страшна, нито болезнена. И никой не врезе в стаята. Слава Богу, че я направихме навреме, защото 15 мин. по-късно вътре нахлуха разни лекари... През цялото време се чувстваш не като бъдеща майка, или като жена отишла да направи най-прекрасното нещо, да роди. Не, чвустваш се като добитък... Подписах документи за информирано съгласие. Прочетох всечко разбира се. Но дори да имах нещо против нямаше къде да се отбележи. След около 30 мин. дойде време за операцията. Междувременно се видяхме с д-р Димов и той ме поуспокои малко. Но бях под напрежение. Всичко беше старо, износено, чувстваш се повече на място за изтезания, отколкото на място, където ще те лекуват и ще ти направят нащо добро... Поканиха ме в операционната и ми казаха да се съблека. Вътре имаше разни сестри. Съблякох се чисто гола и така, гола голеничка трябваше да пресека операционната и да легна на леглото. Започнаха да ме подготвят. Една нескопосана сестра започна да ме боде за абокат - на дясната ръка, 10 см. над китката. Предупреди ме че ще ме заболи. Казах й че няма проблем. Но тя ме боде 4-5 пъти на едно място и пуфтеше че не ставало. След това започна да ме боде на друго място - два см. настарни от първото. Дойде анестезиоложката, и двете започнаха да се чудят дали иглата е достатъчно добре във вената. Болеше ме. Впрочем пода итова бодене днес все още ме боли вената и има синкав отток по пътя на самата вена... Не зная от какво е, но е твърдо мястото... Допускам, че е станал някакъв вътрешен кръвоизлив по пътя на вената, но не зная..... Взеха ми и лявата ръка и ме боднаха с друга инжекция, но нея не я усетих защото първите бодения ме боляхя доста. Стоях с присвити колена - неловко е да си се метнал чисто гол пред сума ти хора....Очаквах да ме покрият се нещо... но не. Влезе и д-р Димов. Почувствах се доста неловко - е досега ме е виждал от кърста надолу, сега ме видя и от кръста нагоре. Бих се чувствала много по-добре, ако бях поне покрита с нещо... Смутих се много. Попита ме добре ли съм. Отговорих с да. После анестезиоложката ми сложи маска с кислород и каза да дишам. Чак тогава донесаха някакъв много износен чаршаф или каквото там се нарича и ме покриха с него - милостиво. Помолих Господ да ни опази - мен и детето и предадох живота си в ръката Му. Загубих съзнание.... Това е накратако първата част от приключенията... Само за да ви подготвя ви пускам две снимки от стаята, в която прекарах по-голямата част от престоя си в АГ. В мивката която виждата изкъпаха за първи път Гого... Ще ви разказвам. И отивам да полегна.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|