Между другото в началото ми се стори прекрасно, че бебчето ще ес мен през цялото време освен в реанимация. И мисля, че бе било прекрасно, ако условията бяха малко по-различни. Ако имаше към кого да се обърнеш при нужда, или ако имаше храна вечер, ако можеше някой да ти помага... Но разбира се такива екстри е невъзможно да се искат при нас. Зная, че в Окръжна болница бебетата на са при майките, само им ги носят да ги хранят. А аз се радвах че моето ще е при мене.
В понеделник вече не ме свърташе на едно място. Гърдите ме боляха, зърната още повече. Няколко пъти ми стискаха зърната ,за да проверят дали са ми отпушени каналите - болката е жестока! Направо искри ми излязоха от очите. Добре че си имах едно кремче за разранени зърна, то малко облекчаваше положението. По съвет на една от сестрите бях влязла в банята да си напаря гърдите, за да текне кърмата. Рано сутринта имаше гореща вода. И използвах да го направя. Иначе и през деня има топла вода, но не гореща.... Бих използвала лампата Биоптрон, която си носех - сигурна съм, че щеше да свърши работа. Но в стаите НЯМА КОНТАКТИ!!! Да! Не се шегувам. Налагаше се да стоя два пъти по 20 мин. в коридора за да може телефона ми да се зареди. Чакахме с нетърпение да дйдат на визитация. По принцип визитацията е в 10.00. Но първата визитация, която е въввръзка с операцията, мина към 10.30. Прегледаха ме, всичко беше наред и ми казаха, че могат да ме изпишат. Зачакахме детската визитация. Дойдоха чак в 11.00. Нещо много неудобно, защото трябваше да се организира изписването ми все пак. Сашо и роднините чакаха на повикване - дали ще ни изпишат или не. Визитацията се състоеше от една лекарка, една сестра и трима стажанти. Разповиха бебчето. Лекарката погледна пъпчето и каза че е готово и сега ще им покаже как се маха. Завъртя го по посока на часовниковата стрелка няколко пъти и щипката заедно с остатъка от пъпчето се отдели - безболезнено. Даде ми го и каза "сакън да не го хвърлям в болницата, че да не стане детето лекар - не било хубава професия". Много ме учуди, че говори така прид стажантите. Прокоментира и пелените с които беше повито бебето, че били дарение от някаква си болница, май от Англия. Иначе били меки и хубави, но втора употреба! Беше доста груба и нямаше място за въпроси. Стажантите изглеждаха малко като в небрано лозе. Както и да е най-накрая ни казаха че можем да си ходим. Обадих са на Сашо. Започнахме да се приготвяме. След около 30 мин. свекърва ми се качи горе и ми донесе дрехи. Трябваше сами да приготвим бебето за изписването - имам предвид обличане и прочие. Не че беше много трудно де, но мислех, че сестрите го правят това - така бях чувала... Ох, Гогата се събужда... отивам да го видя...
1 Comment
|
Categories
All
Archives
November 2016
|