Най-накрая се облякох, облякохме и бебето. И се наложи да поизчакаме десетина минути докато дойде една сестра, която да ни заведе долу на портала. Малко изнервящо, защото на детето му стана топло, но както и да е.
Слязохме долу. Бях щастлива да видя Сашо, който ми носеше букет от много красиви оранжеви рози. Видях и брат ми, който се приближаваше към нас с фотоапарата. Застанах на стълбите, за да ни заснеме и в този момент отстрани се отвори една врата и една едра сестра ни каза веднагада влезем там... Не разбрах защо трябваше да влизаме там, но казах: 4Само момент да си направим снимката". "После ще се снимате". Както и да е Свилен (брат ми успя да ни щракне) и аз влязох в страничната стая. Там беше и лекарката, която мина на визитацията с младите стажанти. Казаха ми да оставя бебето на един плот, който беше широк не повече от 50 см. и да отида в другия край на стаята. Оставих Гого, но той започна да плаче. Беше му според мен вече много топло... Дадоха ми някакви рекламни мострички, а лекарката започна да попълва някакви документи. Минаха към 3-4 минути, Гогата ревеше, аз се притесних и да не падне от плотчето, че беше доста тясно... Както и да е най-накрая свършиха и ни поканиха да излезем през друга врата. Озовахме се на стълбище в нещо като заличка, и ни посрещнаха група фотографи. В този момент и Сашо и роднините влязоха. Фотографите ни казаха да се наредим на стълбите за снимки и започнаха да ни снимат. Накрая ни казаха: "Имате Х броя успешни кадри, по колко снимки искате?" Назовах някакакъв брой и като ни удариха чертата се оказа че сметката е 83 лв!!! Е, не бяхме подготвени. Намалихме броя накадрите и на снимките и накрая поръчахме по една снимка от кадър , а от два кадъра по 4 снимки. Сметката беше 42 лв. По-приемливо... Но скъпо! Ама в такъв момент човек не се пазари. Лошото беше, че никой не ни попита дали искаме да се снимаме. Така аз останах с впечатление, че Сашо е поръчал да ни снимат, а той - че аз съм поръчала! .... За съжаление когато след 4 -5 дни отидох да взема снимките бях разочарована. Снимките бяха преекспонирани. Детето вместо русо - рижо. Бялото преекспонирано, цветовете неестествено ярки. Кадрирането не от най-добрите... АБе изобщо - непрофесионални! Не си заслужаваха парите определено! Сега ще сканирам и ще кача да видите....Иначе поринцип не съжалявам, че си направихме снимки. Дори мисля, че е прекрасно, да си имаме такъв спомен. Само дето .... както казват "Хубава работа, ама... българска". Та така - прибрахме се у дома. Но вместо да ми олекне цялото напрежение от болницата ми се стовари.... НИкога не съм си мислела, че може да изпадна в следродилна депресия. (Всъщност си мислех, че това е вид измишльотина.). Но се оказа, че тя ме връхлетя. Ще ви разказвам утре, че Гого се събуди.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|