Идната сряда отиваме със Сашо в Шумен, за да се срещнем с д-р Димов.
Ще започнем подготвянето на документите за второто инвитро. Не е за вярване, но това ще се окаже един сериозен спринт. Малко се чудя дали ще успеем с организацията този път. Има все пак много ходене, много изследвания, много разни неща.... Но стъпка по стъпка! Определено искам още едно детенце. Със Сашо обсъждахме, че ако се налага ще си вземем помошница, която да ми помага в гледането и домакинството. Защото с тази малка разлика в годините при двете деца (да даде Бог!) , мисля, че ще ми е доста трудно, поне първите две години. То Сашенцето да му мисли, че ще трябва да работи доста. Но където са трима, там са и четирима. Ще пробваме пък каквото стане. Гого е толкова мил! Толкова нежен! Истинска душичка! Колкото и да е странно вече заприлича повече на бебе, отколкото когато се роди. Тогава беше по-слабичък и приличаше повече на момченце. А сега е надул бузки, а очите му се избистриха и са много красиво сини! И ме гледа, гледа.... Днес правим 40 дни! Времето лети - за добро или за зло всичко ми е като един ден! Вече имам бебе на 40 дни!!! Като си помисля, колко път изминахме! Колко го чакахме! А сега ми се струва съвсем естествено - съвсем нормално! Като го погледна малкия, се разтапям, когато ми се усмихне с беззъбата си устица! Бебетата са най-прекрасното нещо на света!Иначе днес сутринта точно над пъпа усетих болка, като натъртено. Пипам - бучица. Нямам на идея какво е. Снощи ми нямаше нищо. Не съм вдигала нищо тежко, дори и Гого не съм го носила. Херния ли е това се чудя?! Казах на Димов. Той каза че трябва да ме види, защото можело да са няколко неща.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|