Вчера бяхме на преглед в Шумен. Всъщност целта беше главно да започнем с подготовката на документите за второто IVF. Димов беше подготвил един комплект, който ни напомни как трябва да попълним, обсъдихме какви още неща са необходими и как ще процедираме. Идната седмица той ще е вСофия и предложи Сашо да отиде там по същото време и да занесе документите. Ще "асистира" на Сашо при подаването на документите в клиниката.Питах го има ли шанс да забременея спонтанно.
- Има шанс, но не е много голям. Наистина след раждане много жени, които не са могли да забременеят преди забременяват. Но шанса не е голям. Все пак ако стане такова нещо веднага ми се обаждаш, за да можем да предприемем бързо мерки, да не го изпуснем. Хайде сега да те прегледам. - Ох пак ли се започва не очаквах толкова веднага! - изпъшках - Пак, пак. Отидохме в кабинета с ехографа. Доктора ме прегледа - по класическия начин и с ехограф. Каза че състоянието ми е перфектно. Естествено говорихме и за болната ми тема - гъбичното възпаление, което влача от средата на бремеността. - Докторе ,моля Ви, трябва да приключим с тези гъбички. - Добре, сега вземаме секрет и веднага ще го изследваме, ще кажа на биолога да го изследва на момента и ще ти дам рецепта. Ще го оправим. Взеха ми секрет. Аз така или иначе си знаех че е Кандида, но се оказа че е в голямо количество, а Лактобактериите ги нямаше никакви. Димов ми изписа някакви глобули за изтребването на кандидата и друг препарат с лактобактерии за населване на влагалището. Най-накрая се надявам да се оправя и да можем да се върнем към нормалния си интимен живот със Сашо. Че ще вземем да се забравим. - И Бисе, моля те говори ми на "ти", не искам да ми говориш на "Вие". - Добре ще Ви говоря на "ти", но ми е трудно... - отговорих, като вече се примирявам, че ще трябва да променя местоимението. Така някакси нарушавам официалната бариера. В кръга на шегата по-лесно ми е да се събличам пред друг мъж, когато се обръщам към него на "Вие", така се чувствам по-малко неудобно. След това казах на доктора че мед сестрата на педиатърката ми иска специален талон за да ми издаде болничен. След като се почуди каквъ е този талон доктора ме попитаможе ли сега да се свържа с нея за да говори лично и да я попита за какво иде реч. Веднага я набрах и той лично разговаря за да разбере какво е нужно. Стана ясно, че просто сестрата е от старата генерация и ползва остарели термини - такиваталони вече не се правят, но той ми написа нещо, което ще свърши същата работа и сложи печат. Сега се надявам да няма пречки за издаването на болничния. После споделих с доктора за пъпа. Той ме видя и каза, че е херния, но трябва да се консултираме с хирурга и веднага са обади на хирурга да ме приеме. След около 10 минути влязох при хирурга. Той ми каза да вдигна блузата си, погледна пъпчето ми. - Изкашляйте се! Изкашлях се. - Да, това е..... - и изрече нещо на медициниски език - на обикновен език това е пъпна херния, при която булото е запушило мястото, където се е получила хернията. Обясни ми какво представлява и какви са рисковете. Най-големия риск е да се получи т.нар преплитане на червата, при което в рамките на 5-6 часа корема с подува и ако не се оперира веднага може да се получи перитонит. Това е най-голямото възможно усложнение. Иначе мога да си карам така, но с времето проблема може да се задълбочи. Единственото лечение е операция при която се слага специална тъкан на мястото, която се сраства с коремната стена и я укрепва. Тъканта е еластична и няма да пречи при забременяване. - Но ако забременявате непременно трябва да се оперирате преди това, най-малко два месеца по-рано. - Операцията по здравна каса ли е? - Да. Ще ви дам направление и можете да се оперирате тук или във Варна - където решите. - Ще ми остане ли белег? - Малък белег. Разговаряхме около 5-6 минути. Зададох си всичките въпроси, за които се сетих. Накрая лекарят ме пита: - Прощавайте Вие учителка ли сте? - Не, но вие сте втория лекар, който ме пита, защо? - Само учителките задават така систематично въпросите си. - Ами не съм, просто съм педантична. - Направо ме разпитвате като хер Флик. - Е, искам да зная какво ми предстои. - Ето визитката ми, ако имате въпроси ми се обадете, но ако ми досаждате много няма да ви отговарям. - Няма да ви досаждам. - Систематизирайте си въпросите и ми се обадете. - Добре става! Питах още едно две неща и след като си взех направлението се сбогувах и веднага отидох при д-р Димов. - Докторе, да ви питам, този хирург добър ли е? - Ами...да, всъщност той ми е брат. - Олеле, не му казвайте. - Ей сега отивам да го питам какво е положението и ще му кажа. - се посмя с мене доктора. Отиде да разпита каква е ситуацията с мене, след което дойде и тръгна да ми обяснява всичко отначало, но аз му казах че съм разбрала ясно всичко и няма нужда да повтаряме. Накрая се сбогувахме, преповторихме какво предстои и как ще действаме и си тръгнахме. Отново съм развълнувана и някакси съм изпълнена с очакване. Жалко че пак ще се режа, но какво да се прави... налага се, дори и да не забременявам. Най-лошото е, че не мога да правя коремни преси. Никакво натоварване - каза хирурга. А щях много добре да се спретна за лятото... но какво да се прави, ще се примирявам. Впрочем болката около пъпа ми намаля и подутината също. Все пак аз ще се моля за пълно изцеление - нали си имам Бог! Това е съвсем накратко за прегледа. Навръщане от Шумен си мислех само за Гогата - какво ли пави, дали плачев къщи (оставихме майка ми при него). И някакси исках да се прибера възможно най-бързо и да го гушна. Чудна работа - това малко беззащинтно създание ме кара да изпитвам истинско благоговение... То ме кара да се чувствам изцяло нужна. То не се интересува дали съм рошава, дали сутрин имам дъх, дали съм красива, дали съм умна.... То има нужда от мене и ме кара да се чувствам необходима, много важна и жизнено нужна... То ме приема безрезервно - всъщност може да се каже че за него аз съм най-важното същество на планетата Земя! Аз съм по-важна за него от всеки друг, аз съм източник на топлина, на храна, на любов, на утеха, на сигурност... И това ме мотивира да дам всичко от себе си. Сега с него аз имам нови грижи, но тези грижи придават смисъл на живота ми... И когато говоря за това се сещам за Малкия принц и неговата роза: "- Знаеш ли... моето цвете... отговорен съм за него! А то е толкова слабо! И е толкова наивно. Има четири нищо и никакви бодли, за да го защитават от целия свят..." .... и за неговия разговор с лисицата: " - Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. - Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни. - Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна. - Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни. - Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза... - Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни."
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|