Подадохме документи във фонда

Имам си номер - 11846!
Сега ще чакам да ми се обадят. За разлика от много от момичетата аз се надявам да се забавят с обаждането до мен. Защото трябва да минат поне 2 години преди да забременея отново, понеже съм родила със секцио. Говорихс д-р Димов, той ми каза, че д-р Стаменов не е много ЗА, понеже времето, в което трябва да вляза в процедура поради възрастта ми е много късо и скоро.
Ами... в краят на краищата каквото стане. Няма да изнасилвам нещата. Пък ако не стане по фонда, след 2-3 години може да си финансираме ние един опит.... Каквото е рекъл Господ, това да става!

Гого - продължава сагата със запека. Той ака само по веднъж на ден. В някои случаи това не би било проблем. Ако детето е само на кърма може с дни да не ака. Но когато е на адаптирано мляко трябва да се изхожда редовно. При него е проблем, защото като минат няколко часа и две-три яденета, започва едно мъчене, болки, зачервява се, почва да  плаче и да изпъва крачета.. И като се изака изведнъж на лицето му се изписва такова блаженство.... въпреки миризмата :-)  Когато не е акала повече време акото му мирише. А като си ака редовно - не! Установих, че за сега само зехтина действа най-безболезнено и добре. Поне детето ака поне веднъж на ден. А от два дни и по два пъти!  С две акания на практика почти няма проблем.  Започнах да си водя дневник на акото - кога е акала, за да мога да следя каксе развиват нещата. (Нали съм по дневниците....)
И така акото на Гогата за мен се превърна в първа радост!

В понеделник сме на консултация. Имам да питам за доста неща: за запека, за пъпчето, за чурката ( която се оказа че трябвало да издърпваме, за да не станело срастване - всички така правели)....

Пускам линк за предаването НА КАФЕ, в което се коментира закаляването на бебетата. Не знаех, че то може и трябва да се прави целенасочено. Сега тепърва започвам, макар че Гого вече е ходил на разходки. ДНес вече за втори път излязох сама с него. Вече съм по-спокойна. Допреди седмица не смеех да изляза сама. Казвам си: ами ако се наака, къде ще го сменя, ако огладнее, как ще го изкарам от количката в студа да го храня, ами ако не мога да сгъна количката, ами ако, ами ако... Оказа се, че в голяма степен съм неподготвена за всичко това, за моя изненада. А може би просто няма кой да ми помага и затова много неща не зная и не умея. Както и да е - учим се.

Иначе той расте, не го забелязвам с просто око, но съдя за това по бодитата, които му умаляват. Просто съм изумена - боди, което е слагал миналата седмица и му е било широчко, днес вече върви към утесняване. Практически се съмнявам дали ще мога още веднъж да му го облека. Също се разхубави много в последните две-три седмици. Бял е, с изписани черти - много е красив. Не съм предполагала, че моето бебе ще е толкова хубаво! Дори се бях подготвила психически че може да е грозновато, защото Сашо е бил много грозен и  черен като се е родил. Баща му ми каза, че като го видял казал че това не е неговото бебе, защото самия той е с бяла кожа и светли очи :-))) Но пък сега Сашо си е хубавец.

Това е мили мои!