Започвам да влизам в ритъм

След два месеца вече мога да кажа че започвам да влизам в ритъм. Вече свикнах с нощното будене, с режима на бебето, с липсата на лично време, с организацията на ежедневните дейности.До скоро ми беше хаотично. Но сега по малко вече свиквам. Нали няма кой да ми помага всичко сама правя. Друго е когато има някой който може да подържи бебето, или да го смени или каквото и да е. Сега съм като войник. Трябва да планирам всяко малко излизане или дори сядане пред компютъра. Готвенето, спането, четенето (ох, откога не съм чела) и другите неща, стават  по план и съобразяване с режима на бебето. Често дори не успявам да ям нормално. Тъкмо седна да хапна и той се обади или заплаче... А яденето ми е последно в плановете. Затова често ям накрак с една ръка, защото с другата го държа примерно. Защо не го оставям ли? Оставям го, но не обичам когато плаче с глас продължително време. Но той вече стана доста тежък. Толкова малко бебе а е 6 кг. Вече ми натежава да го нося. А само като си помисля, че е едва на два месеца!!! Какво ще стане след още два?!?! Вчера ме заболя областта около пъпа и днес съм с колан, да ми пристяга. Притеснявам се да не ми се влоши състояните с хернията на пъпа.
Започнах да правя гимнастика - най-лекия 10 мин. комплекс за след раждане на Синди Крауфорд. Много е добре за мен - кратък е, лек е и няма риск от мускулна. ПРавих и мънчико коремни - съвсем внимателно. Не зная какво ще правя с кормените преси, няма да мога да наблегна на корема...за жалост! Нямам възможности всеки ден да играя, защото съм зависима от малкия човек. Но реших да не драматизирам. Тръгвам с мисълта, че няма да мога да спазвам твърд график - да играя през ден. ПРосто ще се примиря да играя когато мога. Иначе съм 69 кг. Бавно, но вървя надолу. При това ям сладко доста, когато ми се хапва. Е, доста според моите критерии.

Най-ми е трудно когато малкия е неразположен. Всичко друго го приемам спокойно. Но когато го боли коремчето и се свива в мене като топка, плаче, и се мъчи... тогава се изпотявам цялата...Казвам си колко съм благодарна на Бога, че детето ми е здраво като цяло и тези временни неразположение ще отминат. Мисля си за всички жени, които се грижат за децата си, които са болни или с увреждания...Как може да се понесе постоянната болка на малкото невинно същество, което обичаш?....