...

На 31 март мина 42 ми рожден ден! Навлязох в 43 си година.
Звучат толкова много, а ми се струват толкова малко!
От много време насам не бях се радвала за рождения си ден. Всъщност някъде от около 35 си годишнина рожденните дни започнаха да ме натъжават вместо да ме радват. Но тази година рождения ден не ме натъжи. Защото в него имаше едно особено бъдеще - бъдещето на моето дете. Не се почувствах обречена на старостта,  а обнадеждена от предстоящата младост на сина ми. Животът тепърва предстои за него. Виждам как всеки ден открива нови неща - макар и съвсем елементарни, като протягането, гукането, усмивките...Представям си колко много нови открития му предстоят. Спомням си какъв беше животът за мен на 15-16 г. - беше като една приказка, която предстои да изживея. Беше вълшебен и очакващ ме! ... Сега се вълнувам от това да бъда част от тези открития със сина ми. Така ми се иска по-бързо да проходи, да започне да говори и да ме изумява с прозренията си. Да рисуваме заедно, да моделираме, да го водя на разни места и да му откривам тайните на живота, а той да се чуди откъде ги зная тия неща :-))
Това ме вълнува сега.

Иначе относно прозата на днешния ден - онзи ден сутринта се събуждам и усещам болка в лявата си гърда. Пипам - струва ми се твърдо. Боли. Казах си - ето ,скопосах се задето на станах в 3.00 да изцедя гърдите си. Сега какво? Веднага включих лампата Биоптрон на гърдата за 20 мин. После влязох в банята и се нагрях с гореща вода и после направих опит да си изцедя гърдата. Но беше като запушена. Опитвах но едва изцеждах капки... Помолих се на Бог, дано не се случи най-лошото, мастит. Разтривах и по-късно отново направих опит за изцеждане като малко по-сполучлив. След това отидох в аптеката и си купих едно хомеопатично лекарство за такива локални болки при кърмачки - беладонна. Пие се по 5 перлички на всеки час до изчезване на симптома. След около 3  часа ми се стори, че вече имам облекчение. Продължих и да давам на малкия да суче колкото може и да изцеждам. На другия ден вече нямаше  проблем. Но пък зърното ми беше травмирано и сега го мажа с мехлем и не давам да суче от там, защото ме боли. Само изцеждам, като внимавам.

Времето е хладно и неподходящо за разходки. Очаквам с нетърпение затопляне за да можем с малкия да ходим на воля на разходки. Иначе сега се притеснявам ако огладнее как ще го храня навън.