Благословена съм да имам това дете.
Никога не съм мислила, че някое друго човешко същество ще заема повече място в ума ми от моя мъж! Мислила съм много за това, дали едно дете ще промени нещо между нас. Не че то променя, но отнема най-нежните ми чувства за себе си. Това бебе ме изпълва с нежност и блаженство. Когато не съм у дома мисля почти само за него - плаче ли, тъгува ли, дали не го е страх. Нямам търпение да се прибера у дома. Мъжа ми остава на втори план. Днес гушках малкотосъздание и си мислех как този скъпоценен момент няма да се повтори в бъдещето. Пак ще си имам дете, но то ще расте, ще стане момче, после мъж, но никога няма да бъде това миришещо на мляко бебе, меко и пухкаво, невинно и изцяло зависимо от мен. Понякога когато ми дотегне че иска да го гушкам или пък плаче, си припомням за това - че този момент ще отмине и никога повече няма да се повтори, че ще трае само няколко месецогава всички негативни чувства отминават и аз го притискам със затворени очи и вдъхвам от миризмата му. Иска ми се да запечатам това в ума си. Обичам го!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|