Никога не съм предполагала че в НАШЕТО семейство ще дойде момент в който да нямаме време единза друг. Преди време гледах снизходително на хора, които казваха, че нямат време да бъдат заедно, или че от децата не могат да останат насаме... Оказвасе обаче че и нашето семейство не е по-различно от останалите... Поради всеприсъстващото бебе и постоянните грижи около него не ни остава време или сили да се отпуснем и да бъдем интимни. Сутрин аз ставам твърде рано. Вечер и двамата сме уморени за да правим усилия. Да не говорим, че никак не се чувствам романтично след цял ден тичане около малкия човек. Откак се е родил, да си призная честно.... макар да ме е срам.... сме били заедно само.... веднъж!!!! И то пряко сили, защото бебето по едно време се събуди и отвличаше вниманието ми със своите "позивни".
Като съпруга осъзнавам, че трябва да отдавам нужното внимание на съпруга си. Не защото съм задължена, не защото мъжа ми го изисква, а защото зная, че той има нужда от мен. Зная, че не бива да оставям твърде дълго разстоянието между нас да се отдалечава, нито пък да оставям бебчето да "лежи между нас в леглото", макар и това да се случва от време на време. Затова виждам, че се налага да направя накакъв план, така че да можем със Сашо да сме заедно. Преди обикновено се любехме сутрин, защото вечер той е уморен. Но сега сутрините са ми плътно ангажирани. Вчера му казах, че нашите матинета трябва да преминат в соарета :-) Ще ми се наложи да приложа изобретателност, и постоянство, за да може брачния огън да продължава да гори. Зная, че това е най-доброто не само за нас двамата, но и за детето! За всичко това ми напомни една книжка, която чета сега, и за която съм благодарна : "Бъди спокойна ,мамо!" Авторката е жена, отгледала 13 деца, половината от които осиновени от нея и съпруга й.! Да, определон такава жена има какво да ми каже!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|