Нашите проблеми с акането продължават. Гого отново не е акал два дни и се напъва до плач.
Днес вече го заведох на хомеопат. Щевидим какво ще излезе. Най-странното от всичко е че никой не знае какъв точно може да е проблем. Говоря за лекарите де. Като се върна назад и размислям ми се струва че всичко започна когато педито предписа на Гогата Нистатин, уж за гъбички в устата, които той нямаше. А аз сглупих да й се доверя и да му дам този антибиотик. От тогава се започна.Възможно е да е съвпадение но... Онзи ден едно момиче ми каза че имала същия проблем с двете си деца - ака им се, акото е кашаво, но просто имч е трудно да се изакат. Нейната педиатърка казала, че някъде около първия месец и половина кърмата става "зряла" и при някои деца храносмилането се затруднява. Затова се получавал и този проблем..... Омръзна ми да му давам Дуфалак и реших да го спра тази седмица постепенно. Според мен няма никакъв ефект. Но дано да не съм го повредила детенцето... Като оставим това настрана съм много щастлива. Всяка сутрин се събуждам и нямам търпение да го гушна, а той да ме погледне с тези големи сини очи и да ми се усмихне. Има една такава мила, свенлива усмивка, толкова е нежен, и ме гледа с широко отворени очи!!! Прегръщам го и му говоря, а той се смее и пак ме гледа. Осъзнавам че това са уникални мигове. Мигове, които няма да се върнат. За някои майки това време - бебешкото, може да е обсебващо; и то наистина е такова. Нямам време за никого и нищо. Изцяло съм погълната от малкото създание. Всичко правя край него и за него. През деня дори не мога спокойно да се нахраня, понеже сама го гледам и често когато съм гладна е невъзможно да ям по някаква причина. или ям нещо на крак и сухо....Но всеки ден съзнавам колко кратко е това време - времето когато мога да го гушкам и целувам колкото искам и той ми позволява. Дори иска. Иска да го гушкам и нося по цял ден. Оставамго за малко, но скоро пак искамда го прегърна и да помирисвам тази прекрасна негова миризма.... Как ми се иска да мога да си говоря с него. Макар че и сега си общуваме. Аз си имам репертоар: "На кого са тези крачета? Твои ли са злато? мама ще ги схруска?"... и го зелувам а той се смее и гука. "На кого са тези баджачета? Твои ли са пиле? Твои ли са? Мама ще ги нацелува?" и го целувам а той пак се смее и гука... И така целия го нацелувам и намачквам. Понякога стискам зъби за да него захапя. Толкова е сладък. "А тези ушички? Захарни ли са пиленце? От захар ли са мамо? " И му целувам ушичките.... О-о-о, обичам го! Окъзнавам малкото време през коео той ще е бебе и се наслаждавам всеки ден! Отдавам се напълно на любовта си към това малко бебче. И макар че не съм идеалната майка се надявм да му дам сигурността и любовта, които да го направят сигурен. Странно е че не помним първите три години от живота си, а те оказват такова влияние върху нашия съзнателен живот!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|