Днес Гого за първи път посегна да вземе една дрънкалка от ръката ми. През няколко дни ме изненадва с нещо ново. ДНес например започна да се смее с нов смях - още по шумен, направо прихълцва от удоволствие когато го целувам по гушката и по коремчето. Също започна да гука по по-различен начин и в серия, от по 7-8 гукания. Аз му говоря и той ми отговаря... МНого много е сладко! Такава сладост!!!!!
С количката почти се оправихме, вече по-рядко иска да го нося. Но пак се случва. Обаче съседката ми отгоре ми даде едно интересно "носило". Не екенгуру нито слинг. Представлява седалка, закрепена на колан. Изглежда грубо и неефективно, но всъщност е СТРАХОТНО облекчаващо. Като го сложа с крачета към мене, той сяда на седалката и почти се слива с мен и не усещам никакво напрежение в гърба. Някакси всичко отива към краката и така мога да го нося почти без проблем. Е, килограмите не изчезват, но гърба и рамената вече не се напрягат така. Тя го донесла от Корея, където се роди втората й дъщеричка. Кенгуруто ни е хубаво, но нито то, нито слинг шала са ми така удобни като тази проста седалчица!!! И съм малко атракция с нея, защото никой тук не е виждал такова нещо. Мисля как ще го оставя за да вляза в болницата да ми направят операцията на пъпната херния?? Не че е дошло времето, но.. ще трябва даго направим преди следващото инвитро. МНого искам още едно дете. След като виждам колко е прекрасно да си имаш бебе, и колко чудесно дете е Гого, колко е мил, нежен, спокоен, и какво чудо е всеки нов ден с него... съжалявам, че по-рано не съм направила опит за да имам спокойно две деца. А бих се радвала и на три! Това е огромна радост и удовлетворение. Радвам се на всеки ден с него. Уморявам се, но съм щастлива!... И ако не се получи с втория ми опит, нещото за което ще съжалявам в живота си най-много е че ще остана само с едно дете. Иначе с Гого сме навън всеки ден почти. Обикалям с него навсякъде, и по магазини и по градини. Мога защото не съм вързана за количката. Количката ми е в багажника наколата. А са тази седалчица го разнасям навсякъде. И дори си имам свобона ръка. А той гледа и слуша. И печели симпатиите на всички. Много е спокоен и направо уравновесен, ако може да се употреби тази дума за бебе. Днес му дадох и сокче от круша. Добре му понесе. Чакам с нетърпение да започнем захранването. Тогава може би ще ми отпадне едно изцеждане за деня! Вече е късно и приключвам. Поздрави на всички.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|