Трябва ли детето да се носи или трябва да се остави да плаче в количката?
Може ли да го взема в леглото, или трябва да го оставя да плаче сам в неговото? Трябва ли задължително да си изяде пюрето или просто да се съобразя с неговия ритъм? Даго нося ли с мен у дома или да го оставям на шезлонга за да го дисциплинирам и а не се разглезва? Да му давам ли да яде нощно време или на всяка цена да не му позволявам да яде, но да го залъгвам с вода? Въпроси, въпроси, въпроси...Много "трябва" и много "не трябва". Клатушках се между тях и се чувствах неуверена, докато най-накрая...реших, че няма да се съобразявам с правила, налагани отвън. Всички деца са различни и имат различни потребности. Знаете че Гого започна да се буди нощно време. Затова аз го взех в нашето легло. Сега като се събуди му давам да суче и аз си спя. Той се буди веднъж или два пъти през нощта, нот ова почти не нарушава моя сън и успявам да се наспя. Сашо ме пита защо не го оставям в неговото легло? Обаче това означава да го взема, да го чакам да се наяде, последа правя опити да го приспивам. И така два пъти. А сега просто си спим и двамата. И двамата сме удовлетворени. Често иска да го гушкам и да ходи навсякъде с мен. Ако не насилвам нещата да го оставям на шезловга, всичко е наред. Дори забравям че имам бебе - толкова тих и кротък е той. Реших че няма да го насилвам за пюретата - да яде колкото иска.... И така най-сетне намерихме нашия ритъм. Гого се храни регулярно според совя си ритъм - на около два часа. Това е така защото кърмата не ми е много и той не се насища напълно, и огладнява по-скоро. При това не яде пълна порция пюре. Обаче пък аз ВЕЧЕ НЕ СЪМ СЕ ИЗЦЕЖДАЛА от около 5-6 дни. ИЗОБЩО!!!! След 5 месеца цедене - вие знаете как, по 4-5 пъти в денонощие, едва сега можах да науча какво е да си имаш кърмаче и да си кърмиш без притеснението че трябва да се изцедиш. Редовното сукане на Георги пък - през два часа, поддържа добре лактацията. И така всички сме доволни. Благодаря на Господ - не съм предполагала, че ще дойде момент когато да не се цедя и Гого сам да суче. Често го нася с мен - и навън и у дома. Вече посвикнах. И с хипсита просто е благодат! Както казах понякога забравям че съм с бебе - толкова е кротък и спокоен с мен. Двамата вече сме като гербови марки. Така я караме по наши си правила. Отказах се да изпитвам вина и притеснения правилно ли правя всичко. Важното е детето да се чувства обичано и спокойно. А то се чувства имено така. Мисля, че мога да му отделя няколко месеца от живота си да го гушкам колкото той поиска. И виждам колко добре е това за него. Той е едно мирно, кротко, ведро бебе!
1 Comment
Гери
7/26/2011 04:04:22 pm
Здравейте, Бистра :)
Reply
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|