Трансфер

Ето ме у дома, Дойдох си.
Ако не сте пътували легнали в автомобил, да ви кажа че не е най-интересния начин за пътуване.Добре, че поне си поспах, та убих част от времето. Сашо ми беше взел една олекотена завивка, която си подложих, за да омекоти вибрациите. На моменти обаче си друсаше. Все пак д-р Стаменов каза, че деня след трансфера е по-подходящ за пътуване, отколкото някой от следващите дни.
Причината за това е, че на третия-четвъртия ден от трансфера ембрионите трябва да се  ИМПЛАНТИРАТ в матката. Което значи днес или утре. Затова пътувахме вчера, а днес съм пак в хоризонтално положение. И утре също.

А иначе как мина самия трансфер???
Ами след като влязох в инвитро залата, се съблякох на определеното място и облякох традицинното за повода облекло - нещо като дълга риза, която отзад е разрязана отгоре до долу и има връзки за вързване, които естествено никой не вързва, прибрах си косата под нещо като боне, което не ми отива иначе де, и отидох при акушерката - млада и красива акушерка, вероятно по-малка от мен. Тя ми удари една инжекция и зачакахме д-р Стаменов.

Там в предверието има голям плосък монитор, на който се вижда какво правят в момента в ембриологоията. По-точно вижда се картина от електронния им микроскоп - с изумително качество! И там пред очите ми  видях как в момента една тънка игла засмука едно сперматозоидче и го вкара в яйцеклетката и то започна да мърда в нея!!! ЛЕЛЕ!!!! Това е повече от Дискавъри - всичко става в реално време! Беше ми много интересно да гледам как в момента в нечия яйцеклетка се зараждаше живот!!!

След малко дойде Стаменво и ми каза, че сега ще видим моите ембриони на монитора. Обади се по един телефон да ги покажат. И, о ЧУДО!!! Първо единия, с по-малко клетки, и псоле другия!!!
АБСОЛЮТНА КРАСОТА!!!
Успях да  заснема втория с телефона си! Вижте го:

Направо хлъцнах! така се развълнувах!!! Великолепна симетрия! Като цвете!

"Много са ти хубави и двата. Трансферираме ги, нали?" - каза д-р Стаменов
"О, да, разбира се!"
"Добре, заповядай"-  каза той и ме покани в една стая, доста по-просторна от кабинета му, в която нямаше силна светлина.
Там имаше един доста модерен  гинекологичен стол в сиво и бордо. В стаята звучеше много хубава нежна класическа музика....Перфектната атмосфера!
Акушерката ми помогна да се настаня. От едно прозорче в страни се подаде един от ембриолозите и даде на доктора една спринцовка с дълга трабичка като накрайник - или нещо такова. Каза ми с усмивка: "Пожелаваме Ви успех!" Аз му се усмихнах и благодарих, и той затвори прозорчето!

Всичко трая няколко минутки. Доктора постави ембрионите в матката (не ме питайте как точно), докато  акушерката помагаше с ехографа, като го плъзгаше по корема ми.

Казах на доктор Стаменов:
"Благодаря Ви доккторе!"
А той ми отгвори:
"Не, ние трябва да ти благодарим!"
Накрая докато гледаше монитора Стаменов каза на акушерката: "Гледай, невероятно е, как се движат един към друг! Направо изумително!"

Бях изумена, че този човек след толкова много инвитро процедури все още се впечатлява от необяснимостта и божествеността на творението. Той помага нещо да стане, но това нещо си има свой собствен път, свой собствен живот, без който никой лекар не може нищо да направи.

И наистина момента беше напълно божествен!!!

Оставиха ме да полежа около 20 мин. Лежах развълнувана слушах прекрасната класическа музика и  възхвалявах Бога. Бях изпълнена с благодарност и преклонение.
Животът е невероятен! Не разбирам, как е възможно да има лекари, които да се докосват до микроскопичната вселена на човешкото тяло и да остават безразлични към нейната божественост?!?!

После се видяхме с доктора след около час и ми изписа рецепта. Забрани ми да пия кафе и каза, че имам много добри шансове, защото ембрионите са хубави и добре се развиват.
Писле изчаках Сашенцето да ме прибере, като му разказах всичко това.

Сега се надявам тези два ембриона да се имплантират здраво в мене и да започнат да растат - двете човечета!
След две седмици - на 04-и юни трябва да си направя кръвен тест и... да видя резултата.