Има ако!

Днес имаме новина - за вас може да е обикновено нещо, но за нас е новина.
Гогето се изака сам, без никакви допълнителни стимули, тоест не съм му давала Дуфалак. За първи път от началото на месеца се случва подобно нещо.
Толкова съм благодарна на Господ и щастлива.
Продължаваме с хомеопатията, а освен това започнах постепено да увеличавам количеството на изпитата от него вода. Вчера за първи път изпи 80 мл. Мисля че и това е подействало добре.

Иначе сме много добре.
Гого е....великолепен. С времето виждам, че макар да нямах опит, успях да намеря най-добрия път към детето си, поне за сега. Верно - с доста саможертва от моя страна. Но си струва! Защото Гого е изключително уверен и спокоен. Аз не го оставям да плаче напразно. Всъщност като се замисля, той  плачеше само за да го нося. Когато го правя, той се успокоява, че е близо до мен и после си го слагам в количката. ДНес за първи път го возих с лице по посока на движението - тоест бях зад гърба му, а той бе обърнат напред. Беше му много интересно, и нито веднъж не поиска да го нося.
Аз не си пестя ласките. Гушкам го и го целувам колкото иска.  Когато го нося с хипсита, той гледа наоколо от високо, много ми е удобен за целувки по всяко време а когато реши, да заспи, просто отпуска главичка на рамото ми. Вечер, когато дойде ред за сън, само чака да го сложа в леглото и да му дам да суче и е готов. За сега спи с нас, и сигурно така ще е известно време. Но не настоявам да спи в леглото си.
Мисля, че благодарение на моята постояна близост той се чувства напълно сигурен и спокоен. Днес попаднах в БГмама на постове, отправени към психолог. СТана ми много мъчно да прочета, че някои майки оставят бебето си да плаче повече от половин час и не го вземат на ръце за да го гушнат. Всеки ден забелязвам колко много мънички бебенца плачат, а родителите им се правят на "железни". Да, бебето може да е сухо, и нахранено, но може просто да иска да чувства близостта с мама или тати. Ние сме големи хора, и имаме нужда от докосване и прегръдка, колко повече това малко същество, което е съвсемм безпомощно! Озадачих се, че някоя майка може да стои 45 минути и да гледа как бебето плаче, но да не го вземе в ръце, само защото ТО ИСКА ТОВА!!!! Или пък го оставя да "плаче истерично" само в леглото си, просто защото пречи на нея и съпруга й в леглото.
Един ден тези майки може да се чудят защо не са близки с децата си?
Може би някой ден когато те самите са възрастни и самотни, ще искат децата им да бъдат по-близо при тях, но за децата това ще е един каприз или глезотия?
Може да считате че прекалявам?!
Грижата за бебето не е само да го нахраним и подсушим. Нито да го обичаме...дистанционно. Нашата близост е жизено нужна на това малко същество. Ние сме всичко, което то има. Затова аз не отказвам близостта си на Гогето, искам той да не се чувства самотен, уплашен и изоставен. Искам да знае, че го обичам... повече от себе си.