Вчера както си седях на кафето на Летния театър, дочух разговор от съседната маса. По принцип на това кафене се събират много майки с колички, защото е сенчесто и има мека мебел. А свободната площ, която е отчаст игорадена е идеална за тичащи деца.
Та на съседната маса течеше разговор за сукането и едното от момичетата обясняваше, че се притеснява да не й спре кърмата... На масата седеше и една доста по-възрастна жена - майка или свекърва на едното момиче и тя разказа следната случка, за която твърдеше, че е истина: В някакво село една жена нямала деца и си осиновили детенце. Тя естествено му давала адаптирано мляко. Обаче когато бебето било неспокойно го слагала нагърдата, за да се успокоява. И нещеш ли Й ДОШЛА КЪРМА!!! Жената на съседната маса го коментираше като нещо направо невероятно, но каза, че хора от селото твърдели, че това е самата истина - че кърмата текнала, макар и онази жена да не била раждала никога. Споделям това, защото то отговаря на прочетеното и споделеното от мен в по-предни постинги за кърменето. Отново мога да кажа, че това е много насърчително и човек може спокйно да спре да се страхува, че ще му спре кърмата, като знае, че ако бебето стои достатъчно време на гърдата, кърмата ще дойде. Не е ли чудесна новина???
1 Comment
Гери
9/10/2011 01:02:06 am
Тази история показва колко е важно да вярваме в себе си и колко важна е ролята на психологическата компонента :)
Reply
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|