Гогето се изправи на крачета.

На 09 сепртември Гого се изправи на крачета сам.
Бях го оставила на креватчето и той нещо бърбореше... А неговото бърборене често се състои от едно тарзанско " А!" И като го поглеждам - той прав Хванал се с ръчички за плота а повиване и се изправил. Да, малко нестабилен , но съвсем сам се изправи. След това няколко пъти прави повторни опити.

Спокойствието свърши, дами и господа! Той вече не се задоволява просто да седи, иска да се движи. Вече посяга да докопа всяко нещо, което привлича погледа му. Дърпа покривки и прочие. Започна и да се заиграва като хвърля неща на земята а аз ги вдигам. О, ще ми трябва много енергия.

Снощи два пъти се събуждах, само за да го хвана когато вече се претърколил до ръба на леглото. Не зная как се събуждах точно преди той да падне?! Както си лежи започва да се претъркаля настрани и така стига до ръба.

Надявам се скоро да проходи, макар още да е в осмия месец. Защото освен че е тежък има и сила и когато започна да се протяга нанякъде ми е нужна и на мен сила в ръцете, за да го удържам.

Все още нямаме зъби, но нощно време е неспокоен. Обаче поне не плаче.

Колкото до мен, да ви се оплача - загубих съвсем формата си отпреди да забременея. Вече не ми личи че съм тренирала. Опасявам се че започнах и малко да качвам килограми. Лошо се храня , затова. Ям когато мога и каквото мога. Често прегладнявам или няма откъде да си купя нащо полезно и си купувам закуски. Вечер ям късно... И не правя гимнастика. Не мога, защото гледам да ползвам времето сутрин когато той спи и аз да подремна, па макар и за половин час.  Все за това си мисля, как трябва да се организирам по-добре за да тренирам. Само ако можеше някой да ми удря е така по една ръка за помощ - да го наглежда по мъничко.... Но няма как, съвсем сама се справям. Не се харесвам много така, но се утешавам  че поне зная как мога да вляза във форма. ...
Косата ми е много пораснала - до кърста, обаче за жалост не могада я нося пусната. Защото се налага постояно да се навеждам към Гогето а косата го дразни когато пада върху него, естествено.

Сашо се премести в хола да спи - няма как, защото трябва да работи, а Гого се буди нощем. Това не ни харесва и на двамата, но... няма как за сега.

По празниците ходихме на едно много хубаво място. Препоръчвам го на всички които са около Варна-Шумен. Мястото е Шерба. Има нов комплекс и е прекрасно за деца. Имаше въжена лялка на която много се люляхме, дори двамата с Гогето. Навремето като бях малка там ходехме на пикници със завода на татко - беше много хубаво за нас децата. Защото се събирахме десетки деца и тичахме пополяните о гората. Също си спомням че ни вързваха въжени люлки по дървметата. Върнах се за малко в детството. Ето линк към комплекса. А между другото там имаше еко пътека и ходихме на поход - около 3 км., които се изминават за 45 минути.  По нея сте стига до язовир Елешница, където се спренахме импровизиран пикник. Добре че беше хипсита - с него можахме да ходим спокойно по горските пътеки.
А атракцията на ресторанта на Шерба беше един язовец, който е диво-питомен. Див е, но се е записал на изхранване в комплекса :-)) Всяка вечер се появява по време на вечеря и чака хората да му дават храна. Много беше интересен, защото дойде на метър от нас. МНого е голям - като средно куче.