Имам да пиша доста, а времето ми е съвсем кратко. Но искам да ви разкажа как мина посещението ми във Фонда за асистирана репродукция.
Както знаете бяхме в София тримата с Гого. И естествено една от целите ми бе да отида във Фонда, за да си взема документите. Ако си спомняте, бях си подала документите скоро след като родих, за втори опит инвитро. Пуснах и Молба за предсрочно разглеждане, защото наближавах 42 години. Две седмици по-късно ми се обадиха че съм одобрена. Както знаете след като някой си вземе заповедта от Фонда, разполага с 6 месеца, за да направи опит инвитро - не повече. Затова аз отново написах Молба и писмо до д-р Лалев и до Обществения съвет, като ги молех да ми позволят да си получа заповедта с 8 месеца закъснение, за да мога да се възстановя от предната бременност и от секциото. Направих си следната сметка, че от септември до март месец 2012 има 6 месеца точно, а тогава аз навършвам така или иначе 43. Благодаря на Бога, д-р Лалев и Обществения Фонд ми разрешиха да направя това. След като наскоро обсъдих и с д-р Димов ходенето в София заедно решихме, че няма защо да отлагам повече. И така - ето ме във Фонда. Качвам се на 11 етаж и отивам право в стаята на д-р Лалев, чукам и влизам: - Добър ден, д-р Лалев, идвам да си взема заповедта за инвитро процедура. - Кое време е? - напреко ме попита доктора. - Ъ.ъ.ъ.... не ви разбрах? - Ами по кое време идвате за заповедта? Не ви ли казаха, че заповеди се дават до 12.00 на обяд?! - пораздразнено ме попита той. - Ами... не, аз... не съм се обаждала скоро тук... Може ли да ви обясня? Аз съм от Варна и понеже сме тук с мъжа ми, исках да... - Аха, значи идвате в София по друга работа и ей така, между другото да прескочите и до Фонда? - Не, , не е така.... - заоправдавах се аз - вижте, аз имам един опит инвитро, успешен, и понеже искаме още едно дете, бяхме подали документи втори, но много бързо ме удобрихте и.... - аз на две-на три му разказах всичко... - Добре, добре - кажете си номера? Ами сега???? Съвсем бях забравила да си взема номера - не ми беше дошло наум, че ще ми трябва. - О!!! Ами аз... съмго забравила.... На кого мога да се обадя - заразсъждавах на глас - ами... на никого. Няма кой да ми го каже. Не можете ли по ЕГН? - Не, не може по ЕГН. - Ами тогава... ще дойда друг път... - промълвих примирено. Все пак аз си бях виновна, че не се обадих и че си бях забравила номера. - Не, не. Идете в 36 стая. Там ще ви го дадат. Зарадвах се че доктора не ме отряза съвсем и хукнах към стая 36. Там ме посрещна една дама, много приятна, на около 60 години. Заразказвах и моята сага и за какво съм при нея. И така започна едно търсене на моите документи. Тя и помощничката й, първо не пропсунаха да ми напомнят, че съм отишла в неподходящо време. Извиних се, и обясних, че не съм съобразила да се обадя и да проверя работното време и ако трябва ще дойда в друг ден. Те обаче бяха любезни да не ме отпратят, а започнаха да търсят, като ми задаваха въпроси: - Вие бременна ли бяхте, когато ви се обадихме? - Не, бях родила вече. - Ама как така? Кога точно ви се обадихме? - Не помня но вероятно на втория, третия месец след раждането. - И защо не сте дошли да си ги вземете тогава? Отново разказах защо... - И къде е писмото, носите ли копие? - Не, мислех че е при вас. Аз исках да ми пратите писмен отговор имено за това, да не стане недоразумение. - Да бе ,как не, знаете ли с колко хора работим тук? Колко документи преглеждаме? Работим са 13 000 жени. Идват всякакви. Някои и едно благодаря не казват. Аз разбирам че са притеснени, но може малко по-любезно. Като им се обадим само с Да, отговарят. Вие от къде сте? - От Варна. - А там пък са... ужасно неучтиви. Варненци са ужасни. Толкова невъзпитани хора не съм срещала. . Ачи..... съжалявам... не мога да изкупя греховете на всички варненци... - поусмихнах се смутено - От Варна са всички от голямото добро утро. Много, много невъзпитани хора. - Ама то това май е вече симптом на по-големите градове , не само на Варна - опитах да защитя поне малко варненци. - Не не! Другите са много по-учтиви. - Е, мъжа ми е от София поне... - сконфузено се поизвиних аз В този дух продължихме 10-ина минути, като през това време търсеха документите ми. Накрая ги откриха в една папка със "странни случаи". През това време жената беше поомекнала малко. Защото видя че не съм като "другите варненци". Е, срещна поне една учтива варненнка. Освен това забелязах, че на шкафа висеше снимка на мотео Гоге. И казах : - Ето, това е моето бебе - Гогето. И както винаги Гогето стопи леда. - О, това ли е? Много сладко бебенце. - Да , много е сладък! - При д-р Лалев има ли снимки. Той все се оплаква, че на него не му пращат. - Да, трябва да има, защото пратих три снимки. - Да ви е живо и здраво! И втория опит да ви е успешен! Атмосферата почти се разведри. - Хайде сега да отидем при доктора. Запътихме се почти тичешком към кабинета на д-р Лалев. - За къде тичате? - чухме гласа му по коридора,. Кой знае защо той се появи зад нас. Влязохме заедно в кабинета. - Д-р Лалев, имаме снимка на момченцето на Бистра. - Ами аз защо нямам снимки? - войствено попита доктора - Ето, имате, това съм аз с бебето, а това е той самичък - посочих нашите снимки на таблото на доктора. - А, добре, добре, щом имам, добре! - Ами аз ви оставям - каза служителката и излезе. Доктора отвори файла ми. Разгледа документите и попита: - И защо искате да си ги вземете? - Ами... защото... така или иначе след 6 месеца навършвам 43 и до тогава трябва да съм започнала втория опит. Това ще е последния ми шанс и опит. - Ама вие така ще загубите цели 6 месеца, което е безмислено... Схванах, че има нещо, което аз не разбирам, а доктора не доизказва. - Какво имате в предвид като ми казвате това? - Ами вие сте си подали молба за разглеждане на документите с предимство - нещо, което вече отпадна. - Отпадна ли? - Отпадна, защото по новия правилник, жените могат ДА ПОДАВАТ ДОКУМЕНТИТЕ СИ ДОКАТО НАВЪРШАТ 43 години - Така ли?!?! - Да. така! Трябваха ми 2-3 секунди да осмисля информацията и осъзнах, че доктора най-добре ще ми каже какво да направя. - Доктор Лалев, вие какво ме съветвате да направя? Доктора се облегна назад видимо доволен , че може да ми даде своя съвет. - Съветвам ви следното: Вие сте номер 11 840. Сега се разглеждат номерата окол 10 000. Така че аз ви казвам да си оставите документите във Фонда, да си вървят по канален ред. Така редът ви ще дойде някъде около месец март. И след като си ги вземете ще имате на разположение 6 месеца от там нататък за да направите опит. - О, докторе, много ви благодаря! Това е страхотна новина! По-добре ще е и за мен, и за бебето, защото ще има време да поотрасне мъничко!.... Ами, добре, щом казвате, нека да направим така! - ОК. Да отидем при колежките да оставим документите ви. Станахме и бързо отидохме отново в 36 стая. Д-р Лалев обясни ситуацията на колежките си. Те се зарадваха. - Ами, чудесно, още по-добре. А аз бях направо щастлива при този развой на събитията. Идваше ми да ги прегърна. - Докторе благодаря Ви! Благодаря и на вас - обърнах се към жените - пак ще се видим като ми дойде реда - Да, много се радваме за Вас, ще се видим като ви се обадим другата година - те се въодушевиха също като мен. Почти се просълзих докато им махах, а русата възрастна дама излезе да ме изпрати чак в коридора. - И да не забравите да следите в нашия сайтза номера си. Там сигурно сме публикували и писмото ви, защото е било благодарс9твено, както сме отбелязали в документите ви. - Така ли? Не зная как е името на сайта ви? - www. far-bg.org - Непремено ще проверя! Довижсдане и благодаря още веднъж. Хукнах към асансьора. Ето така мина моето посещение във Фонда. В краят на краищата съм доволна, защото всичко е добре, когато свършва добер, нали?
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|