Здравейте,
През деня когато си разсъждавам се сещам за толкова много неща, които искам да споделя тук. А когато седна вечер пред компютъра често се чудя откъде да започна и какво съм искала да кажа... Вчера си мислех, че преди да се роди Гогето смятах, че ние като семейство ще имаме предимство пред другите, които се женят и си раждат веднага дечица, защото със Сашо имаме голям стаж като двойка. И нещата помежду ни са улегнали. Смятах че ще си живеем тримата в хармония. Изобщо представях си една идеална картинка. Сега обаче се чудя дали това, че сме живели толкова дълго само двамата без деца всъщност е повече минус, отколкото плюс. В младите семейства, където веднагасе ражда дете, хората от самото начало си свикват да са си трима или четирима. Ролите на хората в такова семейство се нагаждат в движение и се напасват директно към бройката 3 или 4 члена в сем. При нас е съвсем различно. Ролите ни са установени. Ние сме се удряли като два ръбати камъка 12 години и сме се позагладили, страните ни са се ошлайфали една в друга и сме се напаснали доста добре. Изведнъж се появява едно човече, което променя всичко. Приоритети, планове, начини на забавление, интимност, отговорности, л Между двата гладки камъка е влезнало ново камъче и сега наново те трябва да се ошлайфат едни в други. Отново трябва да намират своето място, да свикват с новото попълнение, да се учат да бъдат трима. Трябва да призная, че това ми е по-трудно отколкото гледането на детето. Често мисля и разсъждавам относно собствените си роптания и неудовлетвореност - права ли съм? Не искам ли твърде много? Често ми се струва че Сашо трябва да прави повече и се чувствам постояно недоволна, че основната тежест по гледането на детето е върху мен. Да, признавам, че Сашо осигурява средствата, но бих искала повече да се грижи за Гогето "собственоръчно" като си е у дома, не само да си играе с него. Преминаваме наистина през криза. И двамата станахме на нож - решени че "така не може да продължава". Всеки със собствените си доводи.... Но дълбоко в себе си усещам, че поне част от нещата които Сашо ми казва са резонни. Понякога аз съм твърде изискваща, мога да стигна дори до свръх протектиране, което естествено той не ми позволява и с право. След поредната битка помежду ни реших да се помоля на Господ. Зная си, че само Той ще ми реши проблемите, но понякога не ми се ще да се смирявам - трудно е. Та, помолих се! А както се сещате когато човек се смири пред Бога, разрешаването на проблема му не е далеко. И така съвсем скоро като отговор в главата ми дойдоха няколко точки, които да следвам. Ето какво ми "прошепна" Господ: 1. Промени начина си на говорене. Наистина и аз забелязах, че съм започнала една порочна практика в говоренето си. ПРеди НИЕ означаваше Аз и САШО. Сега забелязвам, че НИЕ значи АЗ и ГОГО. Това не е добре. Защото създава лагер на "аз и детето" срещу "него". Също така често забелязвам, че започвам да говоря на Сашо през детето - например: "А! Кой си дойде от работа, татко ли?" вместо "Саше, радвам се че си дойде от работа!" или "Хайде да оставим татко да поспи" вместо "Ще те оставя още малко да поспиш". Има нещо неправилно в този начин на говорене, защото всъщност така се оказва, че аз не говоря на Сашо а на детето. Затова диалога с него се изгубва. Определено съм решена да променя говоренето си. 2. Започни отново да посрещаш съпруга си от работа на вратата и да го целуваш. Преди правех това задължително. Сашо толкова беше свикнал да го посрещам така, че веднъж когато не го направих, влезе в стаята и ме попита да не се е случило нещо. Сега обаче не тичам да го посрещам. Просто той си влиза. Или когато го посрещам съм винаги с Гогето и не правя опити да го целуна. Реших да започна отново да го изпращам И посрещам от работа на вратата и да го целувам. 3. Намери си други теми на разговор със Сашо освен за детето. Осъзнавам, че прекалено много говоря за детето. И се дразня ако Сашо не се включва активно в този разговор. Наистина моя ден е изцяло ангажиран и изконсумиран от Гогето. Но аз не бива да забравям, че съм И СЪПРУГА. Затова съм решила да намирам повече други теми за разговор освен за бебето. Преди ни беше много хубаво да си говорим, да си обсъждаме различни неща. А сега като че всичко се изчерпва с бебето. Ще се постарая да започна да гледам повече настрани и да търся интересни теми за разговори, които могат да бъдат интересни и на Сашо. Защото си спомням че ми е било досадно когато моите приятелки които имат деца, са ме занимавали само с теми за децата. 4. Направи си такава организация, че да можеш отново да започнеш да тренираш - поне 20 мин. на ден. Това ще те накара да се чувстваш много по-добре не само физически а и ще ти помогне да си по-спокойна и удовлетворена, че имаш някакво време за себе си. Както винаги Господ удря право в центъра. Дълбоко в себе си разбирам, че тези наглед простички, семпли съвета са инструменти за това, да намеря отново път към сърцето на мъжа си. Споделих проблемите си и с една приятелка с 4 деца, която ми даде още три добри съвета. Да се събирам с други майки с деца, за да не занимавам мъжа си толкова много с бебешки въпроси. Да намирам време само за мъжа си, билото когато бебето спи. А също така да не изисквам от мъжа си да прави нещата точно така, както аз си ги представям - защото е възможно да има повече от един начин да се правят нещата. И така въоръжена с всички тези съвети мисля, че мога да започна да спечелвам отново войната за семейното щастие. Разбира се ще се изисква търпение и смирение, но... всъщност това е вечното условие за успех. Ще ви държа в течение.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|