Скоро, след 5 дни, Гогето става на 9 месеца и започва 10-и.
Той започва да ме изненадва всеки ден. От скоро започна системно да отваря чекмеджетата, като постепенно разширява обсега си на действие. Днес за първи път реши да извади каквото може от едно чекмедже на бюрото ми докато го държах на колене и чатих с една ръка на компютъра. Вади и хвърля на земята. Продължава да шета с проходилката из къщи. Лети с нея нагоре -надолу! Все още не е започнал да пълзи. И сигурно никога няма да пълзи. Странно е, че му е по-лесно да се изправи на две крачета, отколкото да застане на коленца и ръчички и да запълзи. Много често прави опити да се изправя - къде успешни, къде не. Разбира думи като: виж, ела, не, давай, чакай, тука... Разнообрази и говора си: ънда, амва, абля, ва, мба, дя и други подобни. Гогето е изключително чувствителен по отношение на езика на тялото. Разпознава за секунда израженията ми. Понякога, когато ми е тъжно или съм ядосана и той ме погледне, веднага личицето му става сериозно и ме гледа с поглед пълен с тревожност и въпроси. В такива моменти аз му се усмихвам и отново неговото личице се отпуска и ми се усмихва с широко отворена усмивка. Също така е много чувствителен към звуци. Реагира и на най-малки шумове. А интонациите на гласа ми ги различава също както израженията ми. С акото продължаваме да не се разбираме - проблемите си остават. Но на тази тема не ми се пише. В момента преживяваме и първата си хрема - времето е много променливо. И аз го обличах, събличах, преобличах...не винаги съвсем подходящо. И това е резултата - запушено носле. Но няма температура и се надявам до 4-5 дни да мине. За сега само го третирам с лампата на Цептер Биоптрон. И така - Гогето расте. Вече е МНОГО тежък!!! Сигурно е 12 кг. Великан - и на ръст, не само на тегло. Често хората в първия момент мислят че е на годинка. А той и носи дрехи за годинка. В тази връзка - гълба вече ме боли почти постояно - не е остра болка, по скоро лека постоянна болка по целия гръбнак. Добре че си имам хипсита!! Иначе е абсурд да го пренасям. У дома се налага да го премествам или да го гушкам, да го нося от тук до там... А навън също често иска да го гушкам. Но като че у дома повече се натоварвам, защото не си слагам хипсита и ми тежи повече когат Гогето е прекрасен! Когато го гледам, прегръщам и целувам цялото ми същество ликува. Изпълвам се с умиление, нежност, с любов. Виждам как бързо минава времето и се чудя кога ли ще стане голям, дълго или бавно ще ми се стори времето? Понякога си мисля и пресмятам - когато той е на 30, ние ще сме на 70, когато той е на 40, ние ще сме на 80... Изпитвам някаква мъничка вина, че ще го оставим толкова млад сам. Но...има деца, които остават сирачета съвсем малки. Надявам се да го подготвим и... дай Божа да не е сам на този свят. Ще съм щастлива, когато си отида, ако той има дом, семейство, деца... А да даде Бог и брат или сестра. Сашо пък отиде в командировка във Влас. Вече повече от 7 дни отсъства. Това е комай най-дългото ни разделяне откак сме женени. Ето защо относно нашите взаимоотношения ще ви пиша като си дойде и попрактикувам съветите, които споделих с вас малко по-напред в блога. Всъщност преди да замине имах на разположение два дни, в които веднага започнах да използвам това, да си променя говоренето, да го посрещам на вратата и да намирам други теми на разговор. Имаше незабавен ефект. Започнах да търся възможност да се сближа и с други майки на бебета. За сега не твърде успешно. Но все пак взаимоотношения не се градят за един ден. Много ми се иска да си намеря сродни души - не просто момичета, с които да прекарваме някакво време. Ще се помоля на Господ да ме свържи с подходящи майчета, и бебета, които да са добри приятелчета на Гогето.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|