Мисия ДЕТЕ
  • Начало
  • План БЕБЕ
  • Дневници
  • Приказки любими в рими
  • Връзки
  • Контакт

Голямото тихоокеанско буклучено петно!!!

10/25/2011

0 Comments

 
Хора, не знаех че съществува такова петно?!?!?
ГОЛЯМО, ТИХООКЕАНСКО петно от БУКЛУК!!!!!

Моля ви прочетете този материал:

Имате ли представа къде отиват всички пластмасови дреболии, от които поради една или друга причина вече не се нуждаете? Вероятно ще кажете сметището, но наскоро приключило експериментално пътуване със самоделен сал през Тихия океан доказа, че пластмасите все по-често се озовават в големите световни водоеми, отколкото в земни сметища.

Пластмасова супа от боклуци, която покрива район с размери два пъти по-големи от тези на Съединените щати, расте тревожно бързо в Тихия океан.



Огромната маса от отпадъци - на практика най-голямото сметище в света - е задържана заедно благодарение на подводни океански течения. С тях „супата" от отпадъци плава на огромна територия, която започва на около 500 морски мили (925 километра) от бреговете на Калифорния, през северния Тих океан, минава покрай Хавай и стига почти до Япония.

Спиралата, която поначало представлява океанско течение вследствие на определени климатични условия, се образува там където малко хора пътуват – на хиляда мили на запад от Сан Франциско и на толкова северно от Хавай. Течението увлича в себе си сметта и отломките, изхвърляни от кораби и нефтени платформи, но най-вече тези идващи от сушата и ги концентрира в едно състояние, което запознатите наричат "пластмасова супа". Противно на масовото схващане, че става въпрос за образувал се остров със солидна повърхност, името на феномена отразява нестабилния му характер, както и факта, че 80% от боклука има синтетичен характер.

Чарлз Муур, американският океанограф, открил „Голямото тихоокеанско боклучено петно" или „боклучения водовъртеж", смята, че в региона плават около сто милиона тона отпадъци.

Директорът на изследователския отдел в основаната от Муур Фондация за морски проучвания „Алгалита", Маркус Ериксен, казва: „Първоначалната идея, която имаха хората, беше, че това е като остров от пластмаса, върху който човек почти може да си ходи. Но това не е така. Става въпрос за пластмасова супа - безгранична вечно движеща се територия с двойно по-големи размери от САЩ."

Друг океанограф, Къртис Ебесмайер, следи натрупването на пластмаса в моретата от повече от петнайсет години. Той оприличава „боклучения водовъртеж" на живо същество: „Прилича на голямо животно без каишка. Когато се приближи до земя, както понякога се случва в хавайския архипелаг, резултатите са драматични - огромни плажни ивици, затрупани с конфети от пластмаса и найлон," казва той.

В момента океанската вода изобилства на пластмасови частици за сметка на естествения планктон. Откритието не изненада "Гринпийс", които и преди твърдяха, че съотношението между масата на планктона и отпадъците в "супата" е едно към шест. Но защо това да е важно, би попитал някой? Синтетичните отпадъци променят облика на екосистемите поради бавното си разграждане, а когато всъщност започнат да се разграждат те отделят различни токсини. Благодарение на слънчевата светлина полиетилените се натрошават на малки парчета както всяка стара пластмаса "изгаря" под влияние на UV-лъчите. Малките парченца задушават морската флора и фауна, които в крайна сметка се озовават на нашата трапеза. Всичко изхвърлено от човека – от евтини запалки за еднократна употреба и капачки до спринцовки и четки за зъби – образува плътен нанос, невидим единствено за сателитите, но измамна храна за много видове. Мореплавателите на "Джънк" свидетелстват за разкъсани птици от подобна "храна". Повече от милион морски птици и над 100 хил. морски бозайници годишно загиват от замърсените води, съобщава британският в. "Индипендънт", позовавайки се на данни на Програмата за защита на околната среда на ООН."Тихоокеанската супа" обаче не е изолиран случай. Сайтът spectatornews.com цитира изследване на холандски учени, според което само в Северно море има над 600 хил. тона отпадъци.

Засега единственото, което човечеството може да направи е да ограничи употребата и изхвърлянето на пластмаси."Океанът е в упадък от всякъде", заявява Муур пред в. "Сан Франциско кроникъл", "Прилича на тоалетна, на която не може да й бъде пусната водата. Не можеш да извадиш пластмасовите частици от океана. Можеш да спреш да ги изхвърляш там".


Модерните пластмаси са толкова дълготрайни, че в тихоокеанското сметище са намирани предмети на възраст повече от половин век.

„Всяко парченце пластмаса, произведено през последните петдесет години и попаднало в океана, все още си е там," казва Тон Андради, химик в института „Изследователски триъгълник" в САЩ.

Пластмасите съставят около деветдесет процента от целия боклук, който плава в океаните. По оценка на ООН в доклад от 2006 година, във всяка квадратна морска миля се намират 46 хиляди парчета плаваща пластмаса.

Но вредата не е само за морския свят - бавно въртящата се в кръг маса боклуци представлява риск и за човешкото здраве, казва доктор Ериксен. Стотици милиони миниатюрни пластмасови топчици - суровият материал, с който работи синтетичната индустрия, се губят или се разпиляват всяка година и накрая се озовават в океаните. Те действат като малки химически гъби, които привличат всякакви изхвърлени от човешкото производство химикали, като въглеводороди и пестициди, след което влизат в хранителната верига, изядени от морските животни.

„Всичко, което отива в океана, отива в тези животни, а накрая и в чинията в собствената ви кухня," заключва Ериксен.
0 Comments



Leave a Reply.

    Categories

    All
    4a2f2fd747
    Ac6ddfdd95
    Angliiski
    Bisercheta
    Brick Enlighten
    Chetene
    Garneto
    Happy Feet
    In Memorium
    In Memorium
    Interesi
    InVitro
    Kapane
    Karmene
    Lego
    Lego Duplo
    Moeto Momche
    Moeto Momche
    Otbivane
    Pampersi
    Plan VTORO BEBE
    Polezno
    Porastvane
    Priatelstva
    Progovarqne
    Razboliavane
    Razgovori
    Razmisli I Strasti
    Razni
    Recepti
    Vaksini
    Vazpitanie
    Vdahnovqavashto
    Zabki
    Zahranvane
    Zanimania
    Zapek
    Д-р Даниел Димов

    RSS Feed

    Archives

    November 2016
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015
    December 2014
    November 2014
    October 2014
    September 2014
    August 2014
    July 2014
    June 2014
    May 2014
    March 2014
    February 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    April 2013
    March 2013
    February 2013
    January 2013
    December 2012
    November 2012
    October 2012
    September 2012
    August 2012
    July 2012
    June 2012
    May 2012
    April 2012
    March 2012
    February 2012
    January 2012
    December 2011
    November 2011
    October 2011
    September 2011
    August 2011
    July 2011
    June 2011
    May 2011
    April 2011
    March 2011
    February 2011
    January 2011
    December 2010
    November 2010
    October 2010
    September 2010
    August 2010
    July 2010
    June 2010
    May 2010
    April 2010

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.
  • Начало
  • План БЕБЕ
  • Дневници
  • Приказки любими в рими
  • Връзки
  • Контакт