Голямото тихоокеанско буклучено петно!!!

Хора, не знаех че съществува такова петно?!?!?
ГОЛЯМО, ТИХООКЕАНСКО петно от БУКЛУК!!!!!

Моля ви прочетете този материал:

Имате ли представа къде отиват всички пластмасови дреболии, от които поради една или друга причина вече не се нуждаете? Вероятно ще кажете сметището, но наскоро приключило експериментално пътуване със самоделен сал през Тихия океан доказа, че пластмасите все по-често се озовават в големите световни водоеми, отколкото в земни сметища.

Пластмасова супа от боклуци, която покрива район с размери два пъти по-големи от тези на Съединените щати, расте тревожно бързо в Тихия океан.



Огромната маса от отпадъци - на практика най-голямото сметище в света - е задържана заедно благодарение на подводни океански течения. С тях „супата" от отпадъци плава на огромна територия, която започва на около 500 морски мили (925 километра) от бреговете на Калифорния, през северния Тих океан, минава покрай Хавай и стига почти до Япония.

Спиралата, която поначало представлява океанско течение вследствие на определени климатични условия, се образува там където малко хора пътуват – на хиляда мили на запад от Сан Франциско и на толкова северно от Хавай. Течението увлича в себе си сметта и отломките, изхвърляни от кораби и нефтени платформи, но най-вече тези идващи от сушата и ги концентрира в едно състояние, което запознатите наричат "пластмасова супа". Противно на масовото схващане, че става въпрос за образувал се остров със солидна повърхност, името на феномена отразява нестабилния му характер, както и факта, че 80% от боклука има синтетичен характер.

Чарлз Муур, американският океанограф, открил „Голямото тихоокеанско боклучено петно" или „боклучения водовъртеж", смята, че в региона плават около сто милиона тона отпадъци.

Директорът на изследователския отдел в основаната от Муур Фондация за морски проучвания „Алгалита", Маркус Ериксен, казва: „Първоначалната идея, която имаха хората, беше, че това е като остров от пластмаса, върху който човек почти може да си ходи. Но това не е така. Става въпрос за пластмасова супа - безгранична вечно движеща се територия с двойно по-големи размери от САЩ."

Друг океанограф, Къртис Ебесмайер, следи натрупването на пластмаса в моретата от повече от петнайсет години. Той оприличава „боклучения водовъртеж" на живо същество: „Прилича на голямо животно без каишка. Когато се приближи до земя, както понякога се случва в хавайския архипелаг, резултатите са драматични - огромни плажни ивици, затрупани с конфети от пластмаса и найлон," казва той.

В момента океанската вода изобилства на пластмасови частици за сметка на естествения планктон. Откритието не изненада "Гринпийс", които и преди твърдяха, че съотношението между масата на планктона и отпадъците в "супата" е едно към шест. Но защо това да е важно, би попитал някой? Синтетичните отпадъци променят облика на екосистемите поради бавното си разграждане, а когато всъщност започнат да се разграждат те отделят различни токсини. Благодарение на слънчевата светлина полиетилените се натрошават на малки парчета както всяка стара пластмаса "изгаря" под влияние на UV-лъчите. Малките парченца задушават морската флора и фауна, които в крайна сметка се озовават на нашата трапеза. Всичко изхвърлено от човека – от евтини запалки за еднократна употреба и капачки до спринцовки и четки за зъби – образува плътен нанос, невидим единствено за сателитите, но измамна храна за много видове. Мореплавателите на "Джънк" свидетелстват за разкъсани птици от подобна "храна". Повече от милион морски птици и над 100 хил. морски бозайници годишно загиват от замърсените води, съобщава британският в. "Индипендънт", позовавайки се на данни на Програмата за защита на околната среда на ООН."Тихоокеанската супа" обаче не е изолиран случай. Сайтът spectatornews.com цитира изследване на холандски учени, според което само в Северно море има над 600 хил. тона отпадъци.

Засега единственото, което човечеството може да направи е да ограничи употребата и изхвърлянето на пластмаси."Океанът е в упадък от всякъде", заявява Муур пред в. "Сан Франциско кроникъл", "Прилича на тоалетна, на която не може да й бъде пусната водата. Не можеш да извадиш пластмасовите частици от океана. Можеш да спреш да ги изхвърляш там".


Модерните пластмаси са толкова дълготрайни, че в тихоокеанското сметище са намирани предмети на възраст повече от половин век.

„Всяко парченце пластмаса, произведено през последните петдесет години и попаднало в океана, все още си е там," казва Тон Андради, химик в института „Изследователски триъгълник" в САЩ.

Пластмасите съставят около деветдесет процента от целия боклук, който плава в океаните. По оценка на ООН в доклад от 2006 година, във всяка квадратна морска миля се намират 46 хиляди парчета плаваща пластмаса.

Но вредата не е само за морския свят - бавно въртящата се в кръг маса боклуци представлява риск и за човешкото здраве, казва доктор Ериксен. Стотици милиони миниатюрни пластмасови топчици - суровият материал, с който работи синтетичната индустрия, се губят или се разпиляват всяка година и накрая се озовават в океаните. Те действат като малки химически гъби, които привличат всякакви изхвърлени от човешкото производство химикали, като въглеводороди и пестициди, след което влизат в хранителната верига, изядени от морските животни.

„Всичко, което отива в океана, отива в тези животни, а накрая и в чинията в собствената ви кухня," заключва Ериксен.