Сашето отново замина в командировка, не се знае за колко точно. За първи път се разделяме за толкова дълги периоди. Чувствам се малко като жената на моряк - без мъж за доста време.От една страна ми е доста спокойно така, защото установявам, че когато Сашо си е у дома съм в лек стрес - да съм почистила, да съм сготвила, да му е добре всичко и т.н. Неминуемо това ме напряга, и особено готвенето, защото не съм кой знае каква готвачка - абе не ми върви това готвене, да му се не види! Майка ми е направо гениална в това отношение - прави от нищо нещо и то толкова вкусно нещо!!! Не и аз. Та когато Сашо го няма се отпускам и си правя каквото си искам - може и изобщо да не готвя примерно. Иначе когато дойде време да заминава отново се почувствах притеснена, че оставам сама с малкия. Но добре че е мъничето - така не ми е самотно нощем. Има до мене една жива душица.
Започнах да се стремя да спазвам насоките, за които ви писах по-рано относно нашите взаимоотношения. И наистина резултат - веднага. В къщи мир! Но близостта ни все още никаква я няма. Днес осъзнах едно - трябва да му простя. Да му простя, че не е това, което очаквах да бъде като баща. Че ме разочарова в това, да не получавам подкрепата, която ми е нужна. Без тази прошка аз няма да бъда свободна и каквото и поведение да пазя сърцата ни ще бъдат разделени от моето огорчение. Макар и с крайчеца на окото си съзирам, че моето държание е сковано и въпреки, че се стремя да правя правилните неща, то те не са искрени... не са сърдечни. Онзи ден се оплаках на една приятелка с три деца. Тя ме приветства с "Добре дошла в клуба". Поговорихме си, и тя ме убеди че нашият случай не е изключение. Същия проблем го има в 90 % от семействата - жената има едни очаквания от мъжа си за това, какъв баща и съпруг ще бъде. А той не е в състояние да ги удовлетвори. Миленка ми каза, че мъжете се учат как да бъдат бащи - нещо, което е даденост за жената. Сподели ми, че около нея има много семейства с подобни проблеми, и две семейства, които са в развод имено поради такава причина. Разказа ми за своя собствен опит, за тяхното семейство... Честно казано от разговора с нея се успокоих, защото до тогава бях доста объркана. Объркана, понеже се чудех аз ли нещо не съм в ред, или мъжа ми е единствения мъж на тази земя, който не знае какво трябва да прави един татко и съпруг на жена, която е и майка.... Преди време друга приятелка ми сподели че нейния брат й казал, че чак когато се родило четвъртото им дете е разбрал какво е да си баща! ..... Зная, че Господ е направил мъжа и жената различни! Но ЗАЩО ЧАК ТОЛКОВА?!?!?!?! Разбрах, че не трябва да карам Сашо да прави нищо повече от това, което сам желае да прави, да се моля за него и да се надявам, че ще се научи да бъде истински баща дори и ако останем само с едно дете.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|