Тази сутрин за първи път откак съм се върнала имам дух да се моля! Сърцето ми е препълнено с хваление и благодарност към Бога!
Откак съм си дошла ми беше не само физически, но и духовно трудно да се моля. Физически поради лежането. А духовно, защото се усещах изцедена. София често ми действа така. Всъщност този град... моля, да ми простите, софиянци, ... но този град е някак бездуховен. Това ми е много чудно, при положение,че е столица, има толкова църкви, и все пак интелектуалния елит на България е концентриран там. Но... има една голяма пустота и цинизъм... И този шопски дух.... На връщане от София си говорихме за това със Сашо и му казах, как преди време известните шопски лафове ми бяха смешни. Но сега вече не са ми смешни. Напротив - зад тях виждам един много голям егоизъм и .... бих казала нахалство, самохвалство, високоумие. и известен цинизъм....Неща, които са ми неприятни . И този дух се усеща много ясно там, навън, в целия град. Затова и дългите ми престои в София често са свързани с едно духовно опустяване. Не им е лесно на моите приятели софиянци. Всъщност те може би трудно усешат това, така както аз не усещам хладността на варненци, за която хората от другите градове казват че усешат. Но важното е, че вече съм добре, чувствам се благословена! Толкова е хубаво когато благодарността към Бога, хвалението, песента, идват от дълбочината на сърцето ни, а не са едно интелектуално упражнение. Мисля си как Бог ме е обградил с милостта си - на мен не ми се налага да ходя на работа след едноседмичен отпуск. Въпреки, че имат право на един месец отпуска много жени не смеят да ползват целия си отпуск след инвитро процедурите, за да не изгубят работата си. А аз мога спокойно да се отпусна, защото няма кой да ме уволни и не ми са налага да правя каквото и да е, което би създало евентуални усложнения! Благодарна съм за това, чувствам се привилигирована. Много искам всичко да бъде наред... Искам да съм брменна, защото сега е момента за мене! Имало е моменти когато не съм искала да имам деца, имало е моменти, когато съм търсила други неща.. Но ето - сега съм готова, мога да се посветя на това. Понякога си казвам - моят живот се движи с около10 години закъснение във всящо отношение. Омъжих се на 30 вместо на 20 и ми дойде желание да имам деца на 40 вместо на 30. Впрочем завърших висше на 28, вместо на 24. Уча магистратура на 41 вместо на 25-26.... То така си е почнало от раждането ми - майка ми ме е родила и тя с 10 години закъснение - на 33 мвесто на 23 :-)))) Какъв живот! Но той следва собствена логика, и мога да кажа, че всичко си е станало на най-подходящото време. Без напъни.... Хм, мисля си че ще умра с 10-20 г. по-късно от очакваното :-))) Дано само да не закъснея за Второто пришествие, това никак няма да е добре ;-))
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|