На 05 дек. Гогето най-накрая запълзя.
Неговата приятелка от горния етаж - Божанка, ни беше на гости. И докато аз в кухнята миех чинии я чух да трополи по паркета и да го вика да я последва. И като поглеждам - тя пълзи пред него, а той след нея!!! Прекоси целия хол. На следващия ден той сам се сети че може да пълзи и пак прекоси хола. Вече започна да прави опити да пълзи навсякъде... и също постояно се изправя на крачета. Аз си мислех, че няма да пропълзи, а направо ще проходи, но май ще има и пълзене. Радвам се да го видя да пълзи - това го прави един вид по-самостоятелен. Може да си ходи където иска :-)) А следователно не се налага да го пренасям. А, то пак се налага де, но... ох, дано проходи по-скоро. Че много много тежи! Иначе много харесва Божанчето. Днес като я видя и цъфна. Тя отново скача на дивана и се катери на облегалките, а той изпада във възторг. А когато тя спре да скача той удря с ръчичка по дивана и надава вик - тоест да продължи да скача! Много ми е интересен. Всеки ден сме на разходка. Сега се замислям вече какви подаръци да му купим за Рождество - вълнувам се. Това е за сега.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|