Да се отчета по повод цистита!
Изчерпах добавката с червена боровинка. Изпих бирата, и спрях да варя лененото семе - омръзна ми. От време на време все още слагам краката в гореща вода и полягвам на ел. дюшече. Не помня споменах ли, че в изследването на урината, което ми правихме се оказа, че нямам бактерии в урината. Чудна работа!? Защото все още когато ходя до тоалетната имам парене и лека болка. Съвсем търпима е, но в никакъв случай не е нормално да имам такава. Ще чакам още седмица и пак ще ходя на лекар да видим какво ще предприема, вероятно ще ме пратят на гинеколог. Иначе в добавка вчера ми дойде. А снощи....Снощи си сецнах кръста! Да бе! Както си държах Гогето се наведох да го оставя на леглото и изведнъж... усетих че нещо се размести в гръбнака ми, мога да се закълна ,че прещрака и ме заболя. Болката не беше непоносима. ПРи определени движения ме отрязваше, а в друг момент не се усещаше нищо. Е само това ми липсваше! Вече бях 3 в 1! Обаче последното беше най-зле. Какво ще правя? Как ще се грижа за Гогето, като не мога да го повдигна. Ами... как ще го кърмя или гушкам? Ако ми се засили болката утре - както често става в подобни случаи?!?! Доста се притесних. Като приспахме Гого, седнахме със Сашо и той се помоли за мен - да бъда изцелена и напълно възстановена! По-късно си легнахме. С роботски движения се наместих в лелото, като внимавах ак лягам и как лежа - гледах да съм в положение да не изпитвам болка. Цялата нощ сънувах стихове от Библията. Че Исус Христос беше издигнат на кръста, както беше медната змия в пустинята, за да може всеки ,който го погледне да бъде изцелен. Че Христос понесе всичките ни болести, за да бъдем здрави. Че в Неговите рани ние сме изцелени! ... Не помня всичките, които сънувах, но имам чувството че цяла нощ ми се въртяха из ума.... На сутирнта станах, мобилизирана, и с нагласата, че ще се наложи да изтърпя болката и че ще трябва да внимавам, когато вдигам Гого и правя каквито и да е движения. Бях скована, и ме болеше, но не беше толкова зле. Сложих си пак вълнения шал на кръста, а отгоре един ортопедичен колан, точно за укрепване на кръста. По обяд осъзнах, че болката не се увеличила, и че всъщност май доста добре се чувствам. След обяд ми направи впечатление, че като че ли болката е доста намаляла. В момента се размърдах - имам болка, но не е силна. Мога да клякам с изправен гръб, и да се навеждам, също по този начин. Мисля, че ми минава! Благодаря на Бога! Наистина милостта му трае до века! Ще ви информирам като ми мина съвсем.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|