От няколко дни Гогето увеличи речниковия си запас. Докато преди беше основно на буквата Н, сега премина на Д.
Това въодушеви баба му и дядо му. Вчера им бяхме на гости и Гогето забърбори: - Дяй! Дядю-ю-ю! Дяа, дядю-ю! - Чу ли!!!! Каза "Дай дядо!" - изпадна майка ми във възторг. - Дяди....Дядю....Дай-й-й! Нтя. Нтяти!..... - Чу ли, бе Христо! Каза "Дядо, дай!... - завика майка ми на баща ми, който не дочува. Гогето бърбореше, а нашите повтаряха след него и се смееха. Голяма веселба. Майтапа настрана, но днес установихме, че май наистина "дяй" е "дай"! Защото когато татко вземаше нещо, Гого протягаше ръчичка и викаше "Дяй!" Явно е запомнил тази думичка от мен, защото често му казвам: "Дай това на мама!" или "Дай ми крачето да го цункам!" "Дай на мама бузка" и т.н. А като му кажа да си даде крачето, обикновено когато го преобувам, той протяга босото си краче към мен в падьомче, и се смее, защото знае, че ще го гризна. Все още не ходи самичък. И дори не иска аз да го държа и да го карам да ходи - разплаква се. Не разбирам защо. И наче сам се държи за мебелите и се придвижва, пълзи си, ходи с проходилка, но не иска да върви самостоятелно, а и виждам, че все още не е достатъчно стабилен. Гръбнака доста ме наболява. Просто Гогето си тежи, и продължава да иска да го поносвам. А и неудобното спане нощем.... явно ми идва в повече. Е като се размърдам сутрин бива. Но вечер усещам преумора на гърба. Все пак се утешавам, че още два-три месеца до половин година макс. и нещата ще са вече по друг начин - няма да се носим непрекъснато. През деня често го вземам и танцуваме, докато татко му свири на китара или просто докато му пея. Той много обича това. Иначе започна да проявява характер - да иска това или онова. Да не ми дава да го преобличам. Не че не иска да се облича, а просто иска да прави нещо друго през това време - например да хвърчи по спалнята и да ме вика да го гоня, или да слезне на земята. Често иска да го вдигна за да гледа какво правя на кухненския плот или на мивката. Но... така ще е, нали сега предстои най-трудната му възраст. Всъщност Гогето е най-спокоен навън и то най-вече когато е по-студено. Почти през цялото време в студовете го извеждах с малки изключения. дори сам за час пак бяхме навън. И най-интересното е, че в най-студеното той си заспива в количката и си спи с часове, докато го разхождам в студа. Та така с Гогето Днес е денят на влюбените. Честит празник на всички, които са влюбени и които обичат! Не мога да измисля някаква мъдра мисъл за любовта в момента, но съм щастлива, че съм изпитала и изпитвам любовта, че обичав, и че съм обичана. Това е най-най-най-стойностното нео на тази земя... И в цялата вселена!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|