В ПАМЕТ НА БИСКО!

На 03 март почина нашия скъп приятел  Бисер Мугеров!Почина внезапно - неочаквано за всички нас.
Влезе в болница просто за една "рутинна операция". Биско имаше язва, която се обостри. Около месец беше с много силни болки и след като най-накрая отиде на лекар, му предложиха или медикаментозно (по-дълго) или оперативно (по-кратко) лечение. Той избра оперативното - уж така генерално да се реши проблема. Приеха го в болницата с много силни болки. Два дена беше на легло, но само на системи, без никакви други мерки. На третия ден му сложиха сонда, която да извежда стомашните сокове навън. Беше петък, затова го оставиха до понеделник, когато щяха да го подготвят за операция - не бил спешен! В понеделник му определиха ден за операция - вторник. Биско не беше пил вода и не беше ял - това е нормално преди операция, но не и когато продължи твърде дълго. Във вторник тръгват да го свалят за операция, когато внезапно установяват че нивото на калия му е ниско. За беда специалиста, който трябвало да се занимае с това отсъствал. Връщат го обратно. Слагата го пак на системи и започват да го наливат с електролити, за да му повдигнат калия. Това продължава още няколко дни. ПРез цялото това време Бисо е със сонда през устата, и е на системи. Не може да яде, да пие вода дори. Накрая започнал да буйства и да иска да си маха тръбите. Затова го вързват здраво, започват да го "седират"  и го свалят в реанимация. Да го седират - това значи да го дрогират. Дават му силни упойващи - такива, че не е на себе си от тях. Приятелката на Биско каза на лекарите, че Биско е бил зависим от хероин преди години. Дали това е било от значение?? Не занем - подължили са да му вливат "седиращи" медикаменти. Най-накрая на 14 март - почти две седмци след като е приет за рутинната операция го оперират. В реанимация отново е вързан и на силни успокоителни, от които не може да говори, и не е на себе си. Сашо каза, че се държал като луд на моменти. След седмица го извеждат от реанимация. Казват, че операцията е успешна. През цялото време Бисер не е пил вода. Устата му е била напукана , цялата лигавица пресъхнала и тръбата нахакана в стомаха през устата му.  Лекарят предлага да го оставят за няколко дни в психиатричното отделение, за да  балансират успокоителните предвид предишната му зависимост. Оставят го. Там за първи път Бисер е спал една нощ спокойно откак е в болницата. Давали са му коктейл от медикаменти, един от които диазепам. Когато се приема с алкохол диазепама е смъртоносен. Понякога наркоманите така умират. Биско естестевно не е вземал алкохол. Но в последствие Зорница - неговата приятелка, каза, че поведението му много е приличало на натровен с диазепам човек - според описанието на симтпомите. И така в психото Биско уж е бил по-адекватен. Лекарка го е разпитала знае ли къде е, знае ли си името и т.н. Рутинни въпроси.
На 02 март сутринта майка му на Биско го посещава  и забелязва, че диша тежко и на пресекулки. Обажда се на лекарите. Те казват че ще дойдат в стаята. Идавт чак след около три часа - заети били.Като видели състоянието му веднага отново го връщат в реанимация.
В реанимация докторите казали: "Какво са му направили в психото. Беше тръгнал да се оправя!?!?!"
На 03 март по обяд Биско издъхва. Сашо отиде веднага в Реанимацията, когато му се обади Зорница и поискал да влезе. Не го пуснали естествено - там не може да влизат външни хора. Лекарката, около 50 годишна,  която отворила вратата била стресната и казала: "Не зная какво  стана - за първи път ми се случва." Какво е искала да каже? Какво стана с Биско? Здрав, прав мъж. Миналата година Биско успя да преплува Варна - Галата. Спечели призова фанелка.
Въпреки че беше зависим много години от хероина, благодарение на голямата си любов към живота и здравия си егоизъм, той мина метадоновата програма и успя да оживее. Нещо повече. Той стъпи отново на крака. Започна да си възвръща бизнеса, който бе загубил преди.( Неговата фирма АЛЕКС+ бе може би първата фирма за професионално почистване във Варна.....) Имаше планове за бъдещето.
Биско беше и алпинист - почистваше стъкла на високи сгради по алпийски способ. И дори когато беше още зависим, той много внимаваше как се вързва. Беше стриктен в тези неща.

Наркотиците не можаха да убият Биско.
Височините не можаха да убият Биско.
Лекарите обаче успяха!

От 97 кг. мъж, Биско се превърна в старец за 1 месец - кожа и кости. Беше ужасно отслабнал, останал без сили. От една нищо и никаква "рутинна операция"!
Определено смятам, че поредица от небрежности доведоха до неговата смърт!  Толкова ми е мъчно, че допуснахме това. Трябваше да висим на главите на лекарите непрестанно! Трябваше да викаме и да вдигаме врява, за да не си и мслят, че може да постъпват така небрежно! Явно само това ВЕЧЕ е начина, да си спокоен, че ще оживееш в болниците ни.

Биско беше бохем. Той обичаше живот. Но беше и джентълмен по душа. Деликатен и фин вътрешно. Почтен, честен - нещо в което сме се убедили в процеса на общата ни работа с него.
За нас и още повече за Сашо това е голяма загуба! Биско беше негов близък приятел - така да се каже негова сродна душа! Не мога да не  кажа "ЗАЩО точно Биско?"

Много много ще ни липсва!

Каква е причината за смъртта? Така и не разбрахме!  и това е най-ужасното! Трудно е да осъзнаеш, че някой с когото си свикнал, просто вече никога, НИКОГА, до края на живота си няма да видиш, няма да поговориш с него. Няма да го чуеш да се шегува - просто този човек изчезва от твоя живот, заедно с всичко позитивно, което е носел! И не зцнаеш причината! А остава дупка - пазнина!
Смъртта е най-голямото противоречие! Нещо обратно на всичко, което може да се нарече СМИСЪЛ. Затова  с риск да стана банална, пак припомням и на себе си, да не забравям да казвам на близикет и приятелите си, че ги обичам, че ги ценя. Защото  това е най-същественото, най-ценното, което можеш да спиделиш с близките си - любовта си към тях.

Преди две-три години Сашо беше написал едно стихотворение послучай Рожден ден на Бисо - нещо като поетичен портрет. Ще го публиикувам, защото то доста точно описва какъв беше Биско:

Детската усмивка по лицето се разлива -
той е Мистър Пропър, той сърца разбива!
Винаги чаровен, гледа те наивно
и прозира сякаш в него нещо много фино.
Верен е приятел; Хондите харесва.
А косата буйна той въобще не сресва.
Много ранобуден – слънцето събужда;
в неговата къща живота са пробужда.
Трудолюбие полага и старае се за двама,
само че му липсва във живота дама...
На купона е пирона, няма равен по китара!
Мистър Фентъзи се върна –
Бисер Мугеров това е!
На теб света не гледа
като на един герой,
но винаги за нас ще си останеш ти
„любимий мой радной”!
Да, нистина си ти приятел –
на тебе може да се вярва!
Господ нека да те води
във живот на мир и правда!


Сбогом, Биско! Дано да се срещнем отново - при Бога!