Всеки ден си мисля, че трябва да седна да пиша. Често през деня си разсъждавам за неща, които искам да споделя, но вечер....ах, вечер съм уморена!
Гогето започва все повече да ме изморява, а още не влязъл в стихията си. Вече се движи доста, иска внимание, ходене, катерене, вдигане, сваляне, гушкане, четене, бутане на колички и т.н. Поне се утешавам че взех да отслабвам. Свалила съм 2 кг. От постояното движение сигурно.... Но пък когато ми казва "Маамъ", или" Маамо", толкова ми е хубаво. Вика ме когато иска нещо, удари пръстче или просто да съм там с него. Преживяхме първото му разболяване. Не беше нещо много сериозно. ПРосто аз хванах виру. И три дни след мен и той. Беше основно тежка хрема и болки в гърлото- без температури и др. В най-тежката фаза, когато почти не можеше да диша от носа и се кривеше поради това, реших все пак да отидем до лекарката ни, просто да му чуе гърдичките за всеки случайи да види гърлото. Гърлото беше зачервено, но нямаше хрипове надолу и тя ни изписа едно хомеопатично лекарство Pyrogenium 15 CH и две шуслерови соли - 3 и 4. Като цяло и трите са против възпалителни процеси най-вече на лигавиците.Честно казано имаха светкавичен ефект - веднага се усети. И започна подобрение при него. Той оздравя преди мен. Радвам се, че НИКАК ама НИКАК не се притесних. Въпреки че съм си мислела, че ако се разболее ще ми е много притеснено. Дори нямаше да го заведа на лекар, ама майка ми ме накара. Иначе вчера ходихме за първи път в зоопарка. Гогето се впечатли най-вече от еленчетата. Сочеше ги с пръст и им се усмихваше, и искаше да ги докосне. А те провираха муцунки през преградите. Мили създания. Малко ми е тъжно, че трябва само да "маркирам" това, което се случва при нас. Иска ми се да ви споделя как се чувствам, какви мисли ми идват наум, да споделя душата си... но за това е нужно спокойствие и време. Когато човек сяда да пише в дневника си, трябва да е отпуснат и спокоен и да се вглъби в себе си. А аз нямам тази възможност. Освен детето, поработвам по нашата фирма, а то си е работа де и също ми ангажира вниманието и времето. Домакинството също... и така, скъпи ми приятелки!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|