От време на време гледам „Говорещият с кучета”. Ако ми простите за сравнението – удивително е колко много техники от възпитанието на кучета а могат да се прилагат при възпитанието на децата.
Днес например той обясняваше на стопанката на едно агресивно, нервно куче, че проблема е в това, което тя излъчва като енергия към него. Уж в кучето е проблема, а всъщност е в стопаните! Така го каза и той – ако кучето има проблемно поведение, запитайте се как се държите вие с него?! Е, същото е ис децата. Ако детето има проблемно поведение, родителите трябва да се запитат как те самите се отнасят към него, какво е тяхното излъчване, тяхното ОТНОШЕНИЕ към него. При отглеждането на детето често се налага освен всичко друго да се прилагат на моменти и строгост, и твърдост. НО! Тези строгост и твърдост не бива да се упражняват в гняв, яд, или със жестокост. Ето днес, аз готвя, ръцете ми са мръсни, телефонът звъни, а Гошето се хванал за мене и иска нещо, което не мога да разбера, но същестевеното е че мрънка, и ме дърпа и не мога да си свърша работата...Ох, раздразвам се: „Гоше, изчакай малко, пусне ме Гоше, ГОШКАААА, пусни ме!!!!” Започвам да набирам и почти с яд издърпвам панталона си от ръчицата му, а той пада на земята и започва да плаче....Какво е виновно детенцето, ама на! То си има своите задачи, своя дневен ред... А може би му се спяло или е бил жаден и не може да ми каже? А аз се дразня и ядосвам... Оставям всичко, измивам ръцете и го прегръщам: „Гошенце, какво има бе мамо? Дай да те гушна! Ела, пиленце!” Сядам и го гушвам, а той се успокоява и след минутка слиза и си продължава с неговите дейности – да вади чинии и тенджери от шкафа. Родителството е огромна тренировъчна база за възрастния. Учи на толкова много неща и най-вече на търпение, разбиране, такт, на усещане за момента; да се научиш да бъдеш и твърд, но с любов – нещо доста трудно. Дисциплинирането не е викане, и строгостта не е наказание! Ние като възрастни трябва да сме много мъдри и умерени в отношението към децата си, за да не ги „обезобразим” душевно. Да се владея – мислех че умея това. Не че не го умея, но сега опознавам владеенето по нов начин. В Библията пише: Притчи 16:32 "Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град." Да умееш да не се разгневяваш е дори по-добре от това да си смел! А да владееш духа си е много повече от това да завоюваш цял град! Ето и още нещо: Притчи 29:11 "Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява." Гневът не принася никаква полза. Да накажеш детето си в гнева си, означава само да го нараниш и да си спечелиш неговото упорство. От друга страна да го задържиш и укротиш – това е вече истинска мъдрост! Има да работя! Трябва да призная, че за да можеш да постъпваш към детето правилно са нужни знания и познаване на психиката на детето. Напоследък доста чета и това ми отваря очите и ми помага да постъпвам правилно, осъзнавайки детските потребности и възможностите на определената възраст. А трудностите тепърва предстоят.
4 Comments
Гери
6/9/2012 12:02:12 am
Бисе, в момента чета книжката "Изкуството да бъдеш родител" на Фицхю Додсън (какво шантаво име, а? :) Много полезно четиво, препоръчвам я горещо! :) Докторът разнищва детската психика :) Много са полезни и книжките на педиатъра Харви Карп :)
Reply
Бистра
6/9/2012 03:51:26 am
Веднага ще ги потърся, не съм ги чувала. Но приемам всичко, което може да ми е от полза.
Reply
Бистра
6/9/2012 03:53:43 am
Намерих първата книга он лайн:
Гери
6/14/2012 07:06:58 pm
Аз чета книжката докато приспивам Ивка, с един куршум - два заека :)
Reply
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|