За възпитанието в Холандия

Онзи ден се запознах с една млада майка, която има момченце малко по-голямо от Гогата. Мъжът й е холандец и живеят в Холандия.
Заговорихме се за възпитанието и тя каза, че там, в Холандия, възпитават децата по съвсем различен от тук начин.
    - Когато малкия беше на около 3 месеца се наложи да отидем на педиатър. - ми каза тя - Той прегеледа малкия и между другото ми каза: "Малко сте го изтпуснали. Но няма нищо - и така става, само дето ще ви е по-трудно на вас."  Засегнах се леко, защото си мисля, че е прекалено такова изказване за дете на 3 месеца. Обаче да, моето възпитаване се различаваше от холандското.
    - В какъв смисъл? Как си възпитават децата? - полюбопитствах
    - Ами още в пъвите 20 дни (!!!!!) те им дават да разберат, че няма да толерират никакво негативно поведение.
   - Какво значи това в случая?
    - Оставят ги да плачат.
    - Така ли?
    - Да. Всичко се прави под график. Детето спи, яде, и с него се играе примерно 15 минути, след което майката го оставя в стаята му и излиза да си върши работа. Независимо дали плаче или не, не му обръща внимание. И така още от малко то се научава, че няма смисъл да плаче и да прави сцени.Такива неща - да си играят с детето продължително като нас - няма! Всичко е под график. Изграждат много стриктен график на детето и то си знае какво следва и не протестира.
   - И какъв е ефекта?
    - Много голям. Няма да видиш дете да се дърпа или да вика. Ако някоя майка иска детето да дойде при нея не се налага да му вика по няколко път. Просто му казва: "Денис, ела тук". И детето се подчинява.
    - Хм, аз не бих могла да го оставя да плаче сам.
    - Ами и аз. Те все ми се чудят (свекърва ми и роднините), че аз съм по-всеотдайна. Не разбират нашия начин за отглеждане. Там посто е съвсем различно и всяка жена постъпва както правят внсички останали.

Бях много впечатлена от разказа й.  И дори се замислих дали постъпвам правилно с моя Гого... Почувствах се разколебана. Защото и аз искам  дете, което да ми се подчинява идеално - доста по-лесно е. Доста размишлявах - добре де,  децата в Холандия се подчиняват. Но до какво води в бъдеще такова възпитание? Как се отразява на личността и на взаимоотношенията с родителите в последствие? Дали тези отношения са близки или повече дистанцирани? Дали децата стават творци или повече добри изпълнители? и т.н.

И така случайно попадам на следния цитат от един учебник по психология, който сега чета.
    "Духът на детето бива призован към пълнота чрез нежно докосване с обич и прегръщане. Ако едно бебе не е било държано, прегръщано, люляно, не му  е било пято, не са ходили с него, не са му говорили, а са се грижили за него в условията на студено планирано време за хранене и спане, най-вероятно е то да стане възрастен, който да интерпретира целия си живот по същия студено планиран начин. Например той може да се чувства неудобно от прояви на спонтанност и да бъде неспособен да отвори широко сърцето си и да се отпусне доверчиво в любовта на някой друг към него.  Неговата сигурност и задоволство ще бъдат в гладкото протичане на програми и планове. Неговото определение за любовта е в даването на материални неща и услуги. Но, понеже неговия дух знае, че има нещо повече от това в живота,  той ще изпитва глад, който не може да определи. В него може да се надигне гняв, който той да пренасочи върху тези около себе си, като че и те са длъжни да осигурят някакво облекчение на нужди, които самият  той не може да наименува..."

Може би все пак привързаното родителство е по-добрия начин, въпреки, че е по-трудния. Впрочем дали е по-трудния?