Не пиша, нали?

Даааа , отдавна не пиша. Трудно ми е да намеря време. Ако бях само майка... ехееее... нямаше да е толкова трудно.
 Но сега се опитвам да нося няколко дини под една мишница (дано поне са узрели :-))).  
Гошката ми отнема неимоверно много от времето. Но пък сега с него е все по-интересно. Комуникираме си и той става все по-разговорлив :-) Добре ме разбира, макар аз не винаги да го разбирам толкова добре. Започна да проявява и тичината за възрастта си упоритост. Не много, но достатъчно, за да се чудя как да постъпвам от време на време.
Домакинството също изисква своето - чистене, готвене, пране и всичко останало.
Както и всички дела, свързани с нашето семейство.

Освен това се опитвам да продължа с магистратурата. В момента пиша курсова работа. Това с образованието винаги ми действа супер стимулиращо - изкарва ме от затворения кръг на ежедневието и насочва мислите ми към други, по-интересни неща. За мен ученето е чудесен импулс ком нещо ново - обновява ме и ме вдъхновява. При това ми е и полезно. Предмета, по който пиша е Християнско консултиране в църквата. Отначало бях леко скептична. Но...след това...Нещата които прочетох ми помогнаха да реша един 40 годишен проблем - този с моята майка. Мисля, че за първи път успех да стигна до отговор на въпроса "Какво не е наред между нас?" Не само разбрах, но вътрешно бях променена и  можах да простя и да бъда освободена! Разбрах, че това се е случило след последните няколко виждания с майка ми - вече няма раздразнение, няма гняв, които преди все някак избухваха и не можех да овладея. Всъщност започнах да изпитвам благодарност - че я има, че е здрав, че се грижи за нас все още... Голям товар падна от сърцето ми.... Затова когато приключа с курсовата работа, ще я публикувам - може пък а някой друг да послужи по същия начин.

Какво друго правя? Занимавам се се  фирмените ни дела - администрирането, рекламата и т.н. Това също отнема енергия, особено в края на месеца...Имаме и някои нови бизнес идеи, за които ще трябва проучване и мислене...

Затова сайта остава на това   утешително пето място по важност. Но пък е често в мислите ми. Искам да напиша много неща за Гошенцето - нали в краят на краищата  той ще го чете някой ден. Иска ми се да документирам важните събития в неговия живот, за да знае какво се е случвало в тези безпаметни за него години. Щастливи за мен години. За нас - защото Сашо все повече време отделя за малкото човече. Гошето е страхотен фен на коли и мотори! Напоследък любимите му книжки са каталози с автомобили и мотори, които разглеждат заедно с татко му. Сядат на дивана един до друг или Гошката в скута на татко си и започват да разглеждат:
     -  Това е еди си каква кола , тати - казва Сашо
    -  Даа -  потвърждава Гошето.  
    - Коя кола е най-хубава Гошенце?
   - Етю тя! - което значи "ето тази".
   - Къде е коримилото на колата?
   - Тюа! - сочи с пръст волана Гошката
    - А гумите, тати, къде са?
   - Тюа! - тоест "ето това"

Имаме книжка с 38 различни превозни средства. Гошето разпознава и посочва с пръстче 90 % от тях, между които бетоновоз, каяк, багер, каляска, каруца, валяк, трамвай и т.н. Тя също му е любима.

За около два-три месеца Гошето беше голям фен на ключовете, особено за колите. ИСкаше непрестанно да взима нашите. Дори преди време загуби един от ключовете на колата ми. И какво да правим? Отидох там, където се бракуват колите и помолих да ми дадат ключове от бракувани коли. Дадоха ми 7-8 плюс дистанционни 2 броя! То радост настана! Гошката носи по един във всяка ръка. Обикаля край колите пред блока и опитва да ги отключи. И изобщо пробва да отключи всичко, което му попадне пред очите - шкафове, врати, коли и т.н.  Добре че тази мания поотмина. 

Любими играчки са му колите, които някакси успява да прави постепенно на парчета, дори металните. Разбира се обича много да кара кракомобила си. А скоро планирам да му купя тортинетка Микро. Малко са скъпички, но мисля,че това ще е  една много добре инвестиция за него. Ясно е че ще я кара главно идното лято, но пък сега зимата ще има превозно средство и у дома.

Гошето разпознава всички части на тялото си, вкл. пъпчето и пишката. 
Посочва ги с пръст като го питам. А също така посочва и нашите части на тялото. 

Понякога  наистина ме учудва с това колко много ме разбира. Веднъж бяхме в кухнята и аз му издадох по-сложно инструкция: "Гошенце, иди да ми донесеш чорапките си, на масата в хола са." Той ме погледна,позамисли се, а аз повторих: "Иди мамо, на масата в хола, чорапките, доне си ми ги!" Той се обърна, отиде в хола и ги донесе. 

Иначе сериозно обмислям възможностите за детска градина за след година - година и половина. Поне на 4 часа. Имам нужда от  лично време. А и все повече мисля ,че  Гошето активно  трябва да общува с другите деца. Много искам да го запиша в Монтесори, но... дали ще можем да плащаме високите такси - това е въпроса. Иначе за държавна  няма да стане - нали сме без ваксини. Пък ииии... не зная дали искам да го пращам в държавна. Обикновено децата много боледуват, а и не съм убедена, че  там се грижат добре за междуличностните взаимоотношения между децата. Не ми харесва тенденция да се оставят децата на закона на джунглата - който е по агресивен да оцелява за сметка на другите деца. Мисля, че децата трябва да се възпитават. Това ще търся аз. И дано успея.

Отново почвам да тренирам - този път мисля, че ще е наистина. Ще използвам, че в момента съм почти на килограмите, на които бях като забременях. Всъщност с половин килограм повече съм - 65 кг. Това лято отслабнах стремително - дали от кърменето, дали от жегите, дали от размстройството, което ме държа цели две седмици - не зная. Но ще използвам засилката, за да направя добър отскок. Естествено ще ползвам времето на обедния сън на Гогето. Няма как - иначе никога няма да стане, защото все ще го отлагам.