.......

Ето защо човек не бива да се настройва - все още се чувствам разочарована, но започвам да свиквам с мисълта, че няма да се две, а едно...
И веднага започвам да мисля за второ инвитро... не зная дали ще мога вече да кандидатствам по фонда, защото съм на 41... чудя се дали ще можем финансово да си позволим още едно инвитро...
Разбира се това са далечни перспективи и ако му дойде момента, прсто ще се получи.

Вчера на пегледа д-р Димов ми каа да спра естрофема и папаверина.
Естрофема е хормон естроген, а папаверина се пие за да няма микроконтракции на матката и против евентуални болки.
Честно казано малко се притесних от рязкото спиране на естрофема....
Но др Димов каза, че вече не ми е нужен. Освен това каза, че е възможно при продлжително пиене да окаже негативно влияние на плода ако е от женски пол.... Не че винаги се случвало, но е възможно...
Няколко пъти го питах дали е сигурен и дали не трябва по схема да го спра. Беше категоричен, че няма проблем със спирането му....

И покрай цялата тази дандания снощи за беда пропуснах да си сложа УТрогестана, което е хормона прогестерон, а той вече  е много важен...
Тази сутрин си станах и в един момент се устих, че съм забравила.... Много се стреснах, хукнах към банята и веднага си сложих трите глобули и легнах.Писах съобщение на Димов за тази глупост, която съм направила без да искам... Той ми отговори да си сложа сега не три, а четири...

Не зная доколко е фатален този пропуск... Но се уплаших. Прогестерона е важен защото в момента поради пункцията, която са ми направили, са ми махнали и жълтото тяло от яйчниците и сега няма какво да го произвежа. И затова се налага поставянето на глобулите.

Честно казано доста се безпокоя заради този пропуск... Дори ми се струва че гърдите ми ме болят малко по-малко... Възможно е да си внушавам. А е възможно и наистина да ме болят по-малко поради спирането на естрофема.... Не зная....

Моля се да ми се размине този път, да няма никакви последици този пропуск.... Дано Бог да има милост към мене...
Има и други неща, но сега не ми се пише повече...