Нашето Гошенце влезна в бебешкия пубертет точно след като навърши една годинка и девет месеца. Почти внезапно започна да употребява думичката НЕ. Докато преди всичко беше ДА, сега започна почти на всичко да казва първо НЕ. Е, поне неговото НЕ не е съвсем категорично, защото не е НЕ, а е НЯ! Обаче последните дни все повече го втвърдява към едно чисто НЕ. Често когато му предлагам нещо, което желае първо казва НЕ, и след като аз кажа: "Добре, не!" той си променя мнението: "Да, да!" Не е само НЕ-то обаче. Гошенцето има строго определени "процедури" за това, как се прави определено нещо. Например задължително когато си ляга иска да е със спалното чувалче. Когато му давам да хапне или дори да опита нещо, трябва да сме на масата в хола, където обикновено му давам сутрешните и следобедните закуски. Може да искам да му дам да пробвам само лъжичка, но това трябва да се извърши имено на определеното място. Аз му подавам лъжичката а той ми посочва с изпънат показалец посоката "ХОЛ" и тръгва натам като се обръща да види дали върву след него. Сяда на дивана и така приема да опита храната или да хапне. Вчера бяхме на площадката и се качи на една от тези люлки дето са като везни - седна от едната страна, а аз от другата натискам с ръка надолу. След малко реших да обърна ръцете и да се преместя от другата страна, че се уморих. А Гошето се развика НЕ, не, не. "Какво бе, Гоше, с другата ръка ли да те люлея?" "Да, да!" Сменям ръцете, а Гошето се ухилва . доволен е! Ама-ха! Нещата трябва да си имат ред - така де! Случва се Гошето да реши че нещо ще е еди си как. Например онзи ден искаше да си легне на обяд с домашните пантофки, които са като обувчици от полар. Опитах да го убедя да ги свали, но не! Той настояваше да си легне с тях. Така че се приспахме с пантофи и после ги свалих. Като цяло съм решила да не му се вързвам - ще го оставям да си прави каквото си е наумил, стига това да не е в разрез със здравето му и някои основни правила за у дома и за навън. Например няма да му дам да ходи бос по теракота повече от 5 минути. Или пък да излезе по пижама навън - зима е.Също не бих му позволила да рисува по мебелите, нито да си играе с ножовете. Общо взето неща от този порядък. Но гледам в 98 % от случаите да го карам на убеждаване и съвсем спокойно. Слава на Бога почти не ми се налага да се налагам със сила. Гошето е сговорчив и има здрав разум. Не ми е ясно какво схваща от моите обяснение, но явно доста добре ме разбира. Защото обикновено се договаряме както трябва. Напоследък много се разхождаме с тортинетката Мини Микро със седалка. Гошето се придвижва изумително бързо с нея.И ми е приятно да тръгнем по тротоара - аз с количката, той с тортинетката и така за половин час сме до центъра. Междувремено разглеждам магазините, хапваме нещо и си общуваме. Изкарваме си чудесно. Дори - няма да повярвате - научих Гошката да разпознава светофара. Значи спираме на ръба на тротоара. Аз му посочвам червеното човече отсреща и му казвам: - Гошенце, виждаш ли червеното човече, дето свети на светофара? (той знае какво е светофар) - Да!- ентусиазирано отговаря той. - Като свети червеното човече чакаме. После като светне зеленото човече ще тръгнем. Нали ме разбра? И така - чакаме. А като светне зеленото пак го питам: - Виждаш ли Гошенце, светна зеленото човече - тръгваме! - ДА!, Да, да, да!!!! - Бързо, бързо, бързо карай, да пресечем, че идват коли.Хайде, бързо карай! Аз бутам количката, а Гошката бърза с тортинетката да пресече като повтаря: - Кола... кола ,кола, кола... А вчера му дадох задача: - Гоше, като светне зеленото човече ми кажи, мамо, за да пресечем, чу ли? Нали разбра, като светне зеленото ми се обади! Като светна зеленото човече Гошката го посочис изпъната ръчичка и показалец и извика със силен глас: - Атя! - което значи нещо като "ето, светна!" - Браво Гогушленце, точно така, хайде да пресечем! И се спуснахме по шосето. Когато сме у дома, понякога става по-напечено, защото се налага да измислям занимания за Гошката. Има два-три различни пъзела, с които се занимава с удоволствие. Сега у нас е хит и една къщичка с дупки - формички, в които трябва да се вкара съответния елемент. Много чу харесва на Гошето. За моя изненада запомни коя форма е елипса, коя е месечинка... още от първия път!!!! АЗ се изненадах Но пък формите като шестоъгълник и трапец го затрудняват. У дома също така кара тортинетка, свири на ксилофон - с двете ръце, хихи...Но най-обича да е качен на столчето до мен и да ме гледа като готвя или мия чиниите. Когато сме навън се разбираме прекрасно, Гошето ме слуша много, аз също го слушам когато иска нещо и мога да му го позволя. Благодаря на Бога, такива неща като тръшкане, крещене и прочие не са ми се случвали. Само от време на време някоя друга дъгичка в количката или като го взема на ръце за да го "изнеса" от някъде. Но това се случва доста рядко. Наистина си общувам с Гошето като с голям човек - с уважение, с търпение, с обяснения. Не се поставям в позиция:" Ще стане на моето, защото аз така казвам." МНого ми харесва да си общувам с него по начина по който го правя, защото виждам чудесни плодове от това. Първо той ми се противи много по-малко, второ - не се караме, трето - той ми има доверие... Е ,нещата не са идеални. Но са близо до идеалното.Наистина Гошето е чудно, прекрасно дете! Снощи в леглото казах на Сашо, че Гошенцето е истински шедьовър! И това е истина! Не мога да сипредставя по-хармонични и прекрасни отношения между родители и дете! Съвършено е... А това е първата рисунка на Гошето с пастели, които му купих онзи ден. МНого ги харесва.( Колата и светофара са мое дело.)
1 Comment
Гери
11/22/2012 08:31:07 pm
Расте и хубавее, хубавее!
Reply
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|