Вчера Гогето за първи път вдигна температура.
Казах си: "Ето на! Тъкмо се похвалих, че Гошето не е боледувал и стана тя каквато стана!" Сутринта ми се стори, че Гошката е малко по-топъл от обикновено. Но си помислих, че може и да се лъжа, понеже беше жизнен и нищо друго не подсказваше, че може да има Т. Към обяд ми се стори още по-топъл. А най-странното бе, че ръцете му бяха студени. Сложихму поларени дрешки и пак бяха студени....Странно. Но как да му премеря Т? Той само като види термометър веднага го иска, за да играе. Пробвах да му премеря Т на игра, ама то трудна работа. Изобщо не мога да съм сигурна, че меря точно. Затова когато заспа на обяд веднага пробвах. Понеже нямаше друг начин мерих Т на свивката на гушката. 38.6 градуса. Два пъти мерих и дават пъти едно и също показа. След час отново мерих - вече беше 39.1 градуса. Бре!.... Събуди се Гошето, бузките му червени, и очемидно не му е добре - криви се, отпуснат... Звъннах на личната но не вдигна. Звъннах на хомеопатката ни, д-р Ганковска, тя ме посъветва да отидем на спешен, но ми каза да му взема Беладона 30 СН 2х3 перлички. Звъннах и на моята приятелка Галя. Всички предположихме, че има вероятност да е от зъбите, при условие че няма хрема, не кашля и не киха. Дадох му аз на Гошето 7 мл. панадол. Сашето ни качи в колата и отиваме при лекаря. Преди да влезем се помолихме на Господ Гошето да бъде съвършено изцелен в Името на Христос. Лекаря го слуша, гледа гърлото - нищо няма. Изписа ни витамин С, нурофен за разнообразие ако се наложи, тантум верде и нещо за дробовете ако има хрипове по-късно. ПРибрахме се, Гошето беше средна хубост - но вече по-добре. Вечерта дадох Нурофен профилактично, че да не вдига посред нощ. И си легнахме. Днес сутирнта нямаше Т. През деня не наблюдавам никакви обезпокоителни симптоми. Гошката е добре. Нищо повече не съм давала, дори беладона, понеже не успях да купя. Благодаря на Бога. Така че, Гошето е добре. Но още се чудя от какво беше тази висока Т. Зъбки не виждам да са избили?! Чудна работа?! Но важното е, че сме добре. Иначе да спомена че Гошето си каза за първи път името - стана на 14 ноември. Гушкам го аз, и го мачкам, и какот обикновено къкънижа: - Тази хубава гушка на кого е, бе мамо? Твоя ли е? А той: - На Гого - каза го срамежливо и едва-едва като ме погледна очарователно А аз хлъцнах! Първо Гого вече рядко му казвам, но той си го е запомнил това! И после - за първи път го чувам да си казва името! - Саше, Саше, чу ли го какво каза??? Гошенце, кажи, мамо, на кого са тези бузки? - На Гого - с усмивка и отново срамежливо казва Гогето, като поглежда и мен и баща си. А ние - радост! - Браво Гошка, ти имато ли си знаеш пиленце? - Да - казва засмян Гошето Продължихме серията с очичките, ръчичките, гръбчето, дупето, косичката, главичката и всчико което се сетите. И Гошето все отговаряше че са "На Гого"! Впрочем казва го малко затворено и звучи леко като "Н'Гого", като О-то е нещо средно между О и У. Ноооо какво значение има това? Гошето мисли за себе си като човек вече! А вчера ей така на майтап му казах: "Дим дим да ме няма!" и той взе да го повтаря: "Д'м д ме няма". Пуснахме му и песента, но не я отразява. Не прави връзка. Иначе Гошката е много много привързан към татко си. Неговия ТАТИКУ му е постояно в устата. Когато Сашо отива на работа Гошето често плаче и ходи на прозореца, за да го гледа, а Сашо му маха от колата. Така някакси успява да се раздели с него по-леко. Когато Сашо се прибира Гошето оставя каквото и да прави и с усмивка и повтаряйки ТАТИКУ хуква към вратата, след което веднага иска да показва на татко си разни неща; хваща го за ръката и го повежда нанякъде. Случва се понякога когато отиваме да приспивам Гошето той да настоява и татко му да дойде с нас. Лягаме тримата на леглото. Гошето е по средата, усмихва се щастлив, подава ръчичка на татко си, а се обръща към мен и засуква. Някога не иска да легне ако татко му не дойде. Двамата много си играят по мъжки. Гошето ползва тати като катерушка. Сашо го подхвърля, боричкат се на леглото и изобщо мъжки игри си играят. Приблизително веднъж седмично излизат само двамата. МИсля ,че си прекарват добре. Сашо го води със себе си по работа, на разни срещи и казва че Гошето се държи перфектно, без забележки. Ако се счупи някоя играчка Гошето я носи на татко си да я отремонтира и наблюдава как става това. Често и той иска да се включи - ами да, интересно му е. И така... ... И ето че пак стана 12.30 след полунощ. Айде отивам да поспя, че утре пак ме чака работа на детския фронт.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|