Лична победа.

Преди няколко месеца ви писах, че докато се готвих по изпита си по "Консултиране в църквата" открих  неща, които са били причина за дълбокото ми неудовлетворение във взаимоотношенията ми с майка ми. Осъзнах как, макар и не нарочно, майка ми е направила от мен несигурен, вътрешно смутен човек...Да, знам, че не ми личи. Обаче само аз зная какво ми струва да превъзмогвам себе си.

След като започнах постепенно да виждам в сърцето си, и след като реших да простя на майка ми за тези неща, усетих, че нещо в мене се прекъсна. Някаква порочна нишка, която ме овързваше се прекъсна и бях освободена.
Пиша това, защото днес имам първото истинско пряко доказателство, че съм свободна.
Винаги съм се бояла от "пубилчни" изяви. Зная, че имам харизма и мога да завладявам хората, когато говоря, но ужасно съм се бояла, че мога да сгреша, да не бъда достатъчно добра и убедителна в това, което казвам, че може да не съм съвсем точна, че мога да се проваля...Доста години работата ми беше такава, че всеки ден съм се изправяла да говоря пред група от 10-40-60 души - работих в една известна фирма за директни продажби. И всеки път вътрешно съм треперела - дали ще се спрая, дали няма да се изложа, ръцете се изпотяват, цялата се разтрепервам. Е, външно може и да не ми личи но... вътрешно съм като лист... Притеснението започваше още час или два преди да дойде време да говоря. Понякога от напрежение наистина получавах бели петна в ума и се панирах, че може да ми се случи докато говоря...Наистина времето придобих рутина, повече увереност и с помощта на определени техники все по-лесно преодолявах безпокойството, но то не изчезна....
До днес!

Стана така, че наскоро Сашо се захвана с нещо  ново и ме помоли да подготвя малко представяне по въпросната тема.  Днес говорих пред 10-ина души....
НЕ ТРЕПНАХ. НИКАКВО ПРИТЕСНЕНИЕ! Никакви негативни емоции!!!!!!
Дори изпитах приятно вълнение за това, което ми предстои.
Достави ми истинско удоволствие да говоря....
Полетях!
Хора, щастлива съм - свободна съм от този толкова коварен страх - да говориш пред много хора.
Сега вече ще се развихря!!!!

НО най-важното , което искам да споделя тук е:
ПРОШКАТА освобождава. Да простиш не значи просто да не се сърдиш вече на някого.
Прошката има ОГРОМНА сила. Прошката разчупва оковите, които са се впили в нас като бръшлян, изсмукващ силата на дървото. Прошката отваря нови хоризонти и възможности пред нас.
Ако усещате, че във взаимоотношенията ви с някого има нещо, което не е както трябва, и особено ако  това са близки ваши хора, струва се да се  поразровите навътре и ако има нещо гнило там, да го разчистите чрез прошката. Ще получите обратно много повече отколкото едно възмездие може да ви донесе!

Мисля си колко ли хора са осакатени от неволните грешки на родителите си. 
А какво да кажем за волните грешки? За насилието? За униженията, на които някои подлагат децата си? Това са като удари с брадва, оставящи белези и осакатявания за цял живот. 
Понякога когато наблюдавам отстрани някои родители ми се струва, че те не гледат на децата си като на човек, а като на нещо, което ЩЕ СТАНЕ човек. Мъчно ми става когато виждам майки, дърпащи яростно децата си пред хората, майки и бащи, наричащи детето си с епитети и грозни думи, които ги удрят, щипят и засрамват пред другарчетата им... Горките дечица!....Някой ден и те ще удрят и ще унижават... И ще се питаме защо ли?