Установявам, че много майки използват телевизията, за да развличат децата си, така че да имат мъничко свободно време и да могат да си вършат домакинската работа. За малки деца се използва най-често един популярен канал Baby TV. Намирам че е доста вредно да се създава навик в толкова малкото дете да гледа към ТВ екран. Просто така то се приучава че забавлението е свързано с гледането в онази там кутия, където разни неща се движат...И какво става в бъдеще? Когато детето стане първи - втори клас и по-голямо родителите се чудят защо то иска да стои пред екрана и не иска да чете и да учи по учебниците?! Като че ли родителите делят периода на училището от периода на детството. Когато е малко може да стои пред ТВ, но когато порасне трябва да стои пред книгите ?!? Трудна работа!
Отскоро Гого започна повече да се занимава сам у дома на фона на аудиоприказки. НО започнах да го приучвам към аудиоприказките постепенно. Първо му пусках приказки в колата докато карам. Един ден той си хареса една приказка - Градче в табакера. Там едно момче-камбанка пееше една песничка "Дин-дин.-дин-диндин." Това се хареса на Гошката и той започна да повтаря Дин-дин. Използвах това и започнах да му я пускам повече, а той започна да ИСКА да му я пускам. Пробвах да пускам и други, но той веднага идва при мен и заявявя категорично: "Това НЕ дин-дин! Дин-дин!" И аз му я пускам пак. И така сега му я пускам а той хем слуша, хем си играе с нещо - с конструктора, с колите, с каквото и да е. Смятам че аудиоприказките са много полезни, понеже развиват въображението - детето трябва да си представя всичко, то рисува картини в ума си и си изгражда представа за образите - нещо, точно противоположно на видео филмчетата. Но да кажа и за четенето на приказки. Някои родители, които чувам да четата все едно очакват детето им да слушано новините по телевизията. Ще ви споделя как аз правя така, че на Гошето да му е интересно - МНОГО ИНТЕРЕСНО - да слуша приказките, които му чета. Първо сядам с него така, че той да може да наблюдава картинките. Когато започна да чета се старая да го правя максимално артистично. Все едно е театър. Избирам си специфична интонация за всеки отделен герой - като тон и темпо на гласа. Преправям гласа си когато чета техните реплики. И не само това - правя гримаси, жестове и мимики с които подсилвам съответните реплики. Когато чета репликата ня някой от героите го посочвам на илюстрациите, така че Гошето да схване, че имено това е героят който говори. Изобщо ако са добри илюстрациите посочвам с пръст всичко, което е илюстрирано и за което става дума в текста, докато чета. Така на детето му е много интересно. А да ви кажа - той слуша не защото е гениален, а защото аз правя така, че да слуша Чела съм и съм разказвала приказки и на други деца. Някои казват че съм любимия им разказвач на приказки. А ви уверявам че не се изискват някакви мноооого специални умения. Ако не знаете как да четете пуснете си няколко аудиоприказки и ще чуете как актьорите говорят или разказват. ПРосто ги имитирайте. Апропо - ето ви линк към един сайт с онлайн аудоприказки. Това е най-голямата онлайн колекция която съм намерила досега: http://lamqta.com/ot-jivota/prikazki-ot-nasheto-detstvo-na-mp3 Искрено вярвам, че когато детето стане любопитно към книжките, нещата които там са написани, то много по-бързо ще иска да се научи да чете. А от това следва че много скоро ще може само да се занимава четейки от една страна, а от друга ще имате доста по-малко неволи когато тръгне на училище и трябва да чете от учебниците. То просто ще е свикнало да възприема и да се забавлява с писано слово.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|