Втори ден без памперси - успешен!

Вчера бяхме без памперси цял ден.

Рано сутринта станахме. Гошето поиска да се изпиша и ходихма в тоалетната.
Тъкмо го "опаковах", разбирайтеа обух с леки панталонки и гледам Гошето се напъва.
   - Гошка, има ли ако?
    - Да - казва Гошката и се напъва.
   - Да дам ли гърнето?
    - Да!
Грабвам гърнето, скачам до Гошето, смъквам гащите и го слагам на гърнето... Той се понапъва, но не чувам звука на гърнето (което е пеещо), а ми миришееее... Гледам той се изакал в гащите. Много бързо! За секунди! Но нищо, детето искаше да ака на гърнето.
   - Гошенце като има аки, мамо, да ми показваш - казвам аз и слагам ръка на дупето му. Сега ще сложим акито при другите акита да нанка....

Обличаме се и излизаме.
Аз преодолях притеснението си, че Гого може да се напиша навън, въоръжих се с резервни панталонки, чорапогащник и гащенца и зилязохме. Преди излизане се изпишка в тоалетната чиния.
Бяхме навън около три часа, заедно с моя баща, в морската градина. През това време питах Гошката  два-три пъти дали иска да пиша. Отговора беше НЕ.
По едно време вече доста се осъмних, че може да стане белята. Тъкмо бяхме до едно място където имаше  нещо като висок бордюр.
    - Гошенце, има ли пиш?
Гошето първо каза "Няма", но веднага се хвана за пишката. Опаааа - викам си - сега е момента.
Решително го вдигнах и му смъкнах панталонките.
   - Айде да пишкаме Гоше!
Докато го събуя вече беше леко пишнал и понамокрил гащичките и чорапогащника, но панталона беше сух. Изпиша се ИОЗБИЛНО! Сложих една суха кърпичка да не му пмокрее, защото вече тръгвахме към къщи. И всичко беше ок.

Прибрахме се и той заспа в колата. Качих го горе и го събух. Спа без памперс.
Надвечер ми  показа че има ако - сложи ръчичка отзад на дупето и вика : "Ау!", както когато се е наакал.
   - Аки ли има?
   - Да!
   - Бързо на гърненцето.
Гошето си задърпа панталонките. Аз му помогнах, седна на гърнето и се изака пак.
    - Бравооооо! Браво Гошенце, ти вече акаш в гърнето мамо, като големите момчета! Бравоо!
И двамата със Сашо го аплодирахме и той си пляскаше с ръчички.
Изпяхме пак нашието рап парче:
    "Гошето е голямо момче
     вече ака на гърне!"
и двамата скачахме хванати за ръце  и се радвахме.

Днес сутринта Гошето сам поиска да пиша веднага след като стана. Да отбележа, че нощем му слагам памперса, след като заспи, защото той иначе не иска памперс. И вече две нощи, рано сутрин към 5.00 се изаква и в памперса. Но както и да е, важното е, че тази сутрин към 10.00 пък ака и то в гърнето.
 НО!!!! Сега пък не иска да изхвърляме акото! Нова дилема. Почти се разплака, че изпразвам гърненцето.
     - Гошенце за акито ли плачеш?
     - Даааа -  извива устнички да зпалаче Гошката.
    - Ами нали трябва да го сложим при майката на акитата... да спинка при мама Гошенце!
    - Неее - протестира Гошето
    - Ами какво да правим? Да го сложим ли в една кутийка?
    - Нееее
    - Дали пък да не го сложим в един памперс и да го завием????
     - Даааа - на Гошето му се вижда добре акито да е завито в памперс...
И така стигнахме до споразумение. Не зная утре когато ака как да постъпя, вероятно ще поизчакам десетина минути, и ако Гошето се присеща за акито в краят на краищата ще използвам памперс, за да го прибера. Защото  преди не протестираше когато виждаше акото си в памперса.

А сега на обяд когато ходихмме до Пикадили да пазаруваме за рождения му ден се напиша в панталона. Той ми каза че му се пиша, но не поиска да пиша в тоалетната на магазина, мисля че се притесни от многото хора. И се напиша, а аз нямах резревни дрехи, но бяхме с колата а и в магазина беше топло.

Това е нашата гърнена сага за сега.