Вече една седмица Гошката е без памперс.
Много съм доволна от детето! От два дена-три дена Гогето започна да казва и кога му се ака. - Мамо, ако! - вика той и слага ръчичка на дупето си. - Ако ли има? - Да! - Бързо на гърнето, бързо-бързо-бърз! - Бъзо-бъзо-бъзо! - повтаря Гошето тичайки към гърнето. Сваляме гащите и той пиша и ака. Той е толкова ентусиазиран да ака, че често когато пиша на гърнето казва и: "Ако! Ако!" А то няма начин да има ако, защото е акал предния път.Но пак се понапъва. Налага се да го насърчавам да не се напъва и да става от гърнето. Гърненцето ни е пеещо, много съм доволна, защото мога да разбера дали има нещо в гърнето без да го вдигам. А и той се радва, защото му казвам, че гърнето пее, понеже са радва, че Гого е пишкал в него. Иначе по отношение на самото ако веднъж имахме проблем, защото Гошето видя, че го пуснах в тоалетната. Тогава го попитах: - Гоше, къде искаш да слагаме акото - дали в голямото гърне (т.чиния)? - Не! - В кошчето за отпадъци ли? - Не! - А къде бе мамо? Да не искаш в памперса да го слагаме? - Да! Олееее, сега пък в памперса да го слагаме! Въздъхнах, но реших че не е голям проблем - като трябва в памперса ще го слагаме и ще го "съхраняваме". Но после, при следващото акане го помолих той да ми посочи къде да сложа акото, а той вече беше забравил за памперса и ми посочи кошчето за отпадъци. Ща-неща, там го сложих. И така сега, когато иска да дойде с мен до тоалетната да занесем гърнето, винаги го питам къде да сложа акото и той ми показва къде... Няколко пъти ми посочи кошчето за хартиени отпадъци и каза "Там!" да го сложа. Колкото и да е неприятно, там го слагам и той е спокоен, че акото е на сигурно място. Веднъж обаче ми посочи да го изсипем в тоалетната чиния. Направих го и нямаше негативна реакция от негова страна. Сега продължавам така - да го питам, само ако идва с мен до тоалетната. Но иначе ако хукне да си играе просто отивам и го изхвърлям където му е мястото на акото! В тоалетната. Често Гошката пожелава да пишка и в на тоалетната чиния - слагам го прав да стъпи с крачета на дъската на тоалетната чиния и пишка прав. Не зная защо понякога иска така, а друг път иначе. Но важното е, че всичко се върши надлежно и почти нямаме инциденти! Само два пъти се случи да се напишка - веднъж навън, за което ви писах. И веднъж по време на обедния сън, когато не съобразих да го изпишкам преди да си легне. Не се е нааквал. Нощно време му слагам памперса, но само когато заспи, иначе не дава - не иска памперс. Засега всичко върви успешно. Толкова го мислих това гърне - как ще стане?! Знаех че някога ще стане, но много се боях Гошето да не започне да се стиска, да не иска да сяда, да иска да ака в памперса, както съм чела по форумите. А това пък - да махнем памперса посред най-студеното време - и през ум не би ми минало! Но трябва да кажа отново - отдавам славата на Господ! Наистина съм се молила да ми помогне с гърнето, да направи така, че да нямаме проблеми. И Той както винаги ме изненада по най-приятния начин. Наистина в Библията пише: ""Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало - всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят". Това е самата истина! Не съм мислила и не съм си представяла, и не съм се надявала, че свикването с гърнето и отучването на памперса може да стане така лесно, бързо и безпроблемно по това време на годината. Затова благодаря на Бога, защото Той винаги е там, където аз съм недостатъчна.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|