Откак Гошето влезна в пубертета (бебекшкия, да не си помислите ,че толкова бързо стана на 12!) стана особено чувствителен по отношение на собствеността си. Започна да пази всичките си неща и да не ги дава. Ако някой реши да му пипне играчка, дреха, храна или количката му, или каквото и да е НЕГОВО, той се спуска да си го пази с вик: "НЕ! Това Гого!" - Не, това е на Гого.
Лошото е, че възприема и мен и моите неща, като нещо, което трябва да се пази на всяка цена - хахаха. Никой не може да ме пипа, да пипа нещата ми, и каквото и да е, което е на "мама". Никой! Дори татко му. Ако Сашо реши да ми помогне с чантата, или с количката или с каквото и да е Гошето надава вик: "Не, не, не, това мама!" - Не, това е на мама. Направо е като куче-пазач! Това хем ме развеселява, хем пък ме раздразва, защото се случва да се натоваря като хамалин - чанта, торбичка, Гого, количка и прочие, а тати с ръка в джоба. Обяснявам му, че тати помага на мама и мама иска тати да бута количката или да носи чантата. Понякога върши работа, но понякога Гого не иска и да чуе! От другата страна пък Сашо се дразни, че Гогето един вид "не го признава", та и него трябва да утешавам... Какво да ви разправям - идилия! Това продължи около 4-5 месеца. Вече този период отшумява. Забелязвам, че Гошето вече дава на татко си да ми помага и дори не му прави впечатление, че носи чантата, или бута количката. Но когато понякога седна в скута на татко му и се заседя, Гошето намръщва веждички и настойчиво започва да ме дърпа за ръката - "Мама, мама, мама..." Друго, което ме притеснява е, че Гошето се бои от тъмното. Прави му впечатление, че е тъмно в стаята и иска непременно да има светната някаква нощна лампа. Когато вечер се прибираме с колата му прави впечатление, че е тъмно и повтаря: "Тьмно! Тьмно!" Или като се приберем посочва навън и пак повтаря, че било тъмно. Случва се да минем покрай някоя дупка в плочките, а Гошето се взира и повтаря: "Тьмно!" У дома също когато е тъмно в някоя стая тревожно ми съобщава, че било тъмно. Не зная дали е нормално това. Той не е гледал страшни неща, нито пък съм го плашила с каквото и да е. Просто се чудя откъде тази боязън. Всъщност ме притеснява най-вече детето да няма моите страхове. Като малка аз също се страхувах от тъмното, и това прерастна в окултен страх и в страх от смъртта. Това е много мъчително, и ще се моля Гошето да няма такива страхове. Дано това да е просто някакъв период, нещо което да премине.
8 Comments
Гери
3/18/2013 11:03:29 pm
Привет, Бисе! Повечето дечица започват да се страхуват от тъмнината около втората годинка, когато въображението им започва да работи. Ние си имаме ей такава нощна лампа у дома и благодарение на нейната магия моето момиченцe (на 1,5 годинки) вече свързва тъмнината със звездички :) Не е евтина, но е една от най-хубавите ми покупки :) Ивка знае, че щом изгреят зелените звездички е време за нани :) http://www.babayaga-store.eu/product/2832/7333-magicheska-noshtna-prozhektsionna-lampa-morska-kostenurka-ot-cloud-b.html#axzz2NzSXjaxs
Reply
Бистра
3/20/2013 09:38:23 pm
Здрасти Гери,
Reply
Гери
3/25/2013 01:14:54 am
Да, Гошето е във възраст, в която научава много от книгите, телевизията и разходките навън, а все още няма опита, с който да различи кое е истинско и кое измислица. Затова е хубаво да се избягват книжките и филмчетата пълни с чудовища, детеядци и зли доведени майки. А повечето детски книжки и филмчета са такива, което е ужасно. Както и заплашването с Торбалан, мен ме плашеха с Баба Меца и имах много тежки кошмари с мечки. Спокойният и добре познат ритуал за приспиване може да помогне за намаляването на тревожността от тъмното и спането, и разбира се слабата нощна лампичка в спалнята. Може да опиташ да обясниш на Гошката, че сънищата са измислица, наши мисли, които идват когато спим. И да му обясниш, че измислиците не могат да ни наранят. Например може да си играете на игра, в която затваряте очите си и си измисляте нещо, за да проверите дали само при
Гери
3/25/2013 01:15:29 am
Например може да си играете на игра, в която затваряте очите си и си измисляте нещо, за да проверите дали само при мисълта за него със затворени очи то ще се случи. Например, ти със затворени очи казваш "Бисквитка", отваряш очи и констатираш "Жалко, няма бисквитка". Само мисълта за нея не я прави истинска. Идеята за контрола над тъмнината е супер, може дори да поставиш нощната му лампичка близо до мястото за сън, така че да може сам да я пуска и изгася. А за страха от звездичките - може да си измислите заедно приказка, в която той да е главният герой и да се сприятелява с някоя звездичка накрая :)
Reply
Бистра
3/28/2013 03:38:53 am
О, Гери, уверявам те, че Гошето НЕ ГЛЕДА и НЕ СЛУША НИКАКВИ страшни неща. По принцип не му пускам филмчета, освен напоследък Дора Изследователката, но в това филмче е проверено и перфектно - съвсем детско и дори бих казала образователно, защото е малко интеактивно.
Reply
Бистра
3/28/2013 03:42:00 am
Идеята за играта със затворени очички е много хубава. Ще я пробваме.Ако имаш материали по въпроса, дай линк. Благодаря ти и поздрави от мен!
гери
4/1/2013 09:47:43 pm
Привет, Бисе! Всичко, което знам за детския сън, научих заради трудностите, които трябваше да преодолея при моето момиченце (на 1,5 годинки). Трима доктори и куп изследвания не успяха да дадат отговор защо Ивка е "алергична" към съня и така се наложи да потърся помощ от специалист по проблемен детски сън в САЩ. Каквото научих, го научих от него и не само неща, касаещи моето момиченце, но и всякакви неща, свързани със съня при децата. Оказа се, че това си е цяла наука :-) http://www.babysleepsite.com/blog/
Reply
Бистра
4/12/2013 04:10:02 am
Гери, какво значи това?!?!? За първи път чувам! как си издържала - не спите ли? Лелеле! А сега малката спинка ли вече или...?
Reply
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|