Странностите на Гошката

Откак Гошето влезна в пубертета (бебекшкия, да не си помислите ,че толкова бързо стана на 12!)  стана особено чувствителен по отношение на собствеността си. Започна да пази всичките си неща и да не ги дава. Ако някой реши да му пипне играчка, дреха, храна или количката му,  или каквото и да е НЕГОВО, той се спуска да си го пази с вик: "НЕ! Това Гого!" - Не, това е на Гого.
Лошото е, че възприема и мен и моите неща, като нещо, което трябва да се пази на всяка цена - хахаха. Никой не може да ме пипа, да пипа нещата ми, и каквото и да е, което е на "мама". Никой! Дори татко му. Ако Сашо реши да ми помогне с чантата, или с количката или с каквото и да е Гошето надава вик: "Не, не, не, това мама!" - Не, това е на мама. Направо е като куче-пазач! Това хем ме развеселява, хем пък ме раздразва, защото се случва да се натоваря като хамалин - чанта, торбичка, Гого, количка и прочие, а тати с ръка в джоба. Обяснявам му, че тати помага на мама и мама иска тати да бута количката или да носи чантата. Понякога върши работа, но понякога Гого не иска и да чуе! От другата страна пък Сашо се дразни, че Гогето един вид "не го признава", та и него трябва да утешавам... Какво да ви разправям - идилия!
Това продължи около 4-5 месеца. Вече този период отшумява. Забелязвам, че Гошето вече дава на татко си да ми помага и дори не му прави впечатление, че носи чантата, или бута количката. Но когато понякога седна в скута на татко му и се заседя, Гошето намръщва веждички и настойчиво започва да ме дърпа за ръката - "Мама, мама, мама..."

Друго, което ме притеснява е, че Гошето се бои от тъмното. Прави му впечатление, че е тъмно в стаята и иска непременно да има светната някаква нощна лампа. Когато вечер се прибираме с колата му прави впечатление, че е тъмно и повтаря: "Тьмно! Тьмно!" Или като се приберем посочва навън и пак повтаря, че било тъмно. Случва се да минем покрай някоя дупка в плочките, а Гошето се взира и повтаря: "Тьмно!" У дома също когато е тъмно в някоя стая тревожно ми съобщава, че било тъмно.
Не зная дали е нормално това. Той не е гледал страшни неща, нито пък съм го плашила с каквото и да е. Просто се чудя откъде тази боязън. Всъщност ме притеснява най-вече детето да няма моите страхове. Като малка аз също се страхувах от тъмното, и това прерастна в окултен страх и в страх от смъртта. Това е много мъчително, и ще се моля Гошето да няма такива страхове. Дано това да е просто някакъв период, нещо което да премине.