Продължавам все така...

Продължавам все така - всеки ден е едно малко предизвикателство.
Все така се пазя, все така си слагам лекарства и все така се чудя каква работа да си намеря, едновременно да не менатоварва много, но и да правя нещо. Все пак не мога само да чета - това също ме изтощава по някакъв начин. Имаше време когато бях ученичека - четях часове наред. Може би защото това бяха романи - някак времето отлиташе. Пренасях се в един друг свят и можеш да прекарам там неопределено време.
Но изглежда, че когато четеш друг вид книги не е така.
Понякога  миенето на чинии и чистенето ми е вид разнообразие.
Но понякога и то ми тежа - защото когато човек се застои на едно място, това му се отразява и психически и физически. Физически, защото силата намалява и тогава е още по-трудно да полагаш усилия. И  психически, защото скуката и досадата омаломощават духом.

Въпреки че не правя кой знае какво в момента се радвам, , че поне с моя дневник мога да бъда от полза на други жени, които са се колебали досега или не са набирали смелост да пристъпят към инвитро. Някои са уплашени, други са преживели несполуки, трети просто не са се решавали до сега...
Но се оказа, че мога да бъда полезна с това. Преживяванията ми не са вече само лични преживявания - те започват да касаят и други хора. Лежането ми не е само за мен, но може да е насърчение за други... Това наистина ми е радост.

Гърдите продължават даме болят и понякога ставам нощно време да ходя до тоалетната - нещо непривично за мен. Също продължавам да нямам апетит, почти нищо не ми се яде, и това ме затруднява в готвенето, понеже ми е трудно да измисля какво да готвя, след като нищо не ми се яде..Но не повръщам. Една съседка ми каза, моли се да почнеш да повръщаш, защот това е добър признак. Но аз имам доста приятелки, които не са повръщали, затова оставям подобни думи настрана. Впрочем и майка ми не е повръщала нито с мен, нито с брат ми.

В понеделник съм на преглед - малко остана.
Ще видим дали има пулс, дали се чува сърчицето, дали всичко е наред... за сега.
.