Днес се запитах дали пък проблема с отбиването не е в мен? В смисъл че човек като си науми нещо, го прави и толкова. Може пък аз самата да не искам да спра да кърмя все още? Когато това ми хрумна се опитах да се вгледам навътре в себе си. Осъзнах, че ми е неприятно да съм под натиска да измислям какво да правя, за да спирам Гошето да суче. Наистина ми е стресиращо цялото това мислене как да постъпя, как да го залъгвам, неприятно ми е, че ще се налага да търпя плакането му и прочие... Всъщност оказва се, че май не искам да спирам кърменето. Защо да го спирам, когато ми е толкова добре и удобно. Чудя се как ще приспивам Гошето когато спре да го кърмя. Сега даспива за има-няма 10 минути. Започва да суче и .... айдееее. Как ще става това приспиване когато вече Гошката не суче? Сигурно ще е мъка.... А и тези мили моменти, когато гушкам Гошенцето, а той е притихнал и напълно отпуснат, тази близост... вече няма да я има. Мхмх, не че точно това е проблем.... Но... не зная, и аз самата не се разбирам. Но у мен има някаква съпротива. И затова не мога да взема решение и да предприема твърди конкретни мерки.
Иначе планирах да премахна първоначално кърменето след обедния сън - все отнякъде трябва да започна. Това ми се вижда най-лесно... В момента съм в процес на преосмисляне. Ще трябва да реша каков искам твърдо. Няма пълно щастие! Като съм родила на толкова години, ще трябва да се примиря с някоинеща.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|