Отново мислих по въпроса за отбиването и инвитрото.
Опитах се да си представя дали щяхда се колебая да направя втори опит, ако не съществуваше проблема с отбиването на Гого. И отговорът ми беше ДА. НЕщо повече - когато мисля за това ме обзема радост, еуфория и голямо желание! Но и другото е вярно, че не искам да насилвам нещата с Гошката. Досега в отношенията си с него винаги съм поддържала политика на доброволност и ненасилие. Дори когато трябва да забраня нещо, или да се наложа, опитвам да го правя твърдо, но приятелски, с много обяснения защо постъпвам по определения начин. Едно насилствено откъсване от сукането ми се струва в пълен разрез с досегашните ни взаимоотношения. Затова ми е толкова трудно просто да отрежа нещата. Когато мисля за втори опит, повярвайте ми, направо такъв ентусиазъм ме хваща, че аха да полетя! Цялото ми първо инвитро и бременност бяха свързани с такива прекрасни преживявания и емоции, че сякаш съм се пристрастила! Изпитвам истинско вдъхновение, когато мисля за втория си опит! Еми в краят на краищата ако не стане сега, ще стане след година. Естествено годините са ми главния проблем... Но... да не се въртим в кръг! Добре де, поне нещата вече ми се изясниха. Защото имаше момент когато се опитвах да намеря аргументи да не правя второто инвитро. Вече съм на възраст, имам пъпна херния от първата бременност, трябва да си бия инжекции пак, ще ми е трудно да гледам двете деца, финансово ще ни е по-тежко... и прочие. Аргументи имам. Но макара да си ги повтраям, ако трябва да съм честна, те не натежават в сърцето ми. Ще направя още един опит, пък каквото стане. Сега остава само въпроса с отбиването..
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|