Утре изписват майка ми, ще ходя да я взема от болницата... Докато беше там за миг си представих, че вече няма да я има... Стана ми много пусто! Няма по-безсмислено и обезсмислящо нещо от смъртта. Тя е пълен, съвършен антипод на живота - във всички отношения. От физическото до духовното. А това, че някой е присъствал в него с цялата пълнота на своя живот, и изведнъж просто изчезва е напълно ограбващо и опустошително. Дори когато има надежда да се видим някога, там някъде, пак раздялата е тежка....А когато няма такава надежда, е ужасяваща.Мислейки за всичко това си казвам, че поне можах да дам тази радост на родителите си-да видят дете от детето си. Съдържайки в себе абсолютния смисъл на Живота, детето ни дава обещание, че нашия собствен живот не е бил напразен, че оставяме нещо с непреходна стойност след себе си, нещо, с което в известен смисъл се увековечаваме.
Душа - най-скъпоценния дар, който самите ние можем да поднесем...
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|