Нов етап - това какво е?

Гошето навлезе в нов етап. Преди два дни, на 03 юни внезпано започна настойчиво да ни задава въпроса "Това како е?"
   Започна с една тениска на Сашо, на която е отпечатан образа на Бойко Борисов.
    - Тате, това како е? - пита Гошето сочейки ликът на Бате Бойко.
   - Бойко Борисов, Гоше! - отговаря Сашо
   - Тате, това како е? - пита пак Гогето отново сочейки образа на Бойко.
    - Нашия бивш премиер!
   - Това како е? - продължава Гого, явно незадоволен от отговора на Сашо.
   - Бате Бойко!
   - Това како е? - вече май на майтап пита Гошето, а Сашо продължава да му дава подобни отговори.
Най-накрая Гошето спря.
Но през следващия ден на няколко пъти ме пита "Мамо, това како е?" сочейки разни неща. Опитвам се да давам възможно най-точни и изчерпателни отговори, които да му дават представа за функцията и същността на предметите, за които пита.

А вчера пък ето какво ме пита:
Разхождахме се в квартала и минахме по едно мостче, което  свързва двата "бряга" на канала, минаващ наблизо. През този канал се оттича пречистената вида от канализацията. Минавали сме по това мостче мнооого пъти, но Гого спря колелото си на средата, погледна през парапета и ме попита:
   - Мамо, това како е?
   - Водата от канализацията, Гого.
   - Мамо, къде тива уадата?  - "Къде отива водата?" Останах учудена, защото за първи път Гого ми задава въпрос, свързан с нещо, което е сравнително абстрактно - някакво място, към което тече тази вода.
   - Водата отива в морето, майче! - отговорих му.
  - Гого иска цопка моето!
   - Да Гошенце, ще цопкаш в морето, скоро ще отидем пак.

Водим и други разговори - за Луната и звездите, от които вече не се бои. Впрочем вече не се бои и от тъмното - май го забрави. Току от време на време го споменава, но вече не с такава боязън. А Луната - все я търси. През деня ме пита:
  - Мамо, къде е Уаната?
   - На небето.
  - Гого не види уаната!
   - Не я виждаш, защото е светло, Гого. Когато станетъмно, ще я видиш, ще видиш и звездичките!

Вече започнах за практикувам да го разпитвам за нещата, които съм му казала, за да проверя дали ги помни и как ги помни. Наример питам го за Луната, защо не се вижда и той ми отговаря, че е светло. ПИтам го кога ще може да види Луната и звездите, и ми отговаря, че като стане тъмно.

Разбира се има и доста нови думи, но вече не мога да ги регистрирам всичките... Някои са интересни като "кобас", което значи кораб. Има и други интересни, като багери, камиони, трактори, и всякакви други превозни средства, от които Гого мноооого се интересува, но не ги запомням всичките как им вика. Разбира се моторите и червените коли са му любими. "Гого битя тената коа!" Гого обича червената кола!.

Прави ми впечатление, че вече не е толкова стеснителен като преди, дори напротив! Когато го заговарят непознати хора - питат го как се казва, на колко е години, почти винаги отговаря, освен ако човека не е малко по-смущаващ. Дори се закача с тях, като играе на "Дзак"... Това ме радва много. ДНес за първи път Гого остана с момиченцата пред  блока за около 10 мин. докато аз се кача да взема някои неща от къщи. Питах го дали ще ме чака при тях, отговори ми че ДА и нямаше никакъв проблем. Той много обича какичките пред блока, може би защото те му обръщат внимание и му се радват. А може би просто прилича на баща си - осъществява лесно контакт с другия пол. Често споменава Кака Тони (Йони), Кака Тоси (Софи), Кака Юлка, Кака Иви, и любимите си каки - Кака Ави и Кака Ики (Вики)..

Знаете, Гого е фен на автобусите - все иска да се вози на автобуси, защото рядко му се случва. Аз съм все с колата. И така днес бяхме без колата, ходихме на музика и на връщане му пред0ложих да го повозя на автобуса. Прие с голям ентусиазъм. При всеки автобус, който идваше почваше да вика: "Това мой бус" и веднага искаше да се качи. Най-накрая дойде и нашия 31 номер. Качихме се, НО... бяхме  само за три спирки. Направих си устата да слизаме, обаче срещнах лют отпор - НЕЕЕЕ! Добре, тогава, казвам, отиваме до Виница на разходка с автобус. ДАААААА! Така ми каза Гого и останахме в автобуса. Пътувахме около 15-20 минути. Останахме до последната спирка, но там ни завля дъжда и затова дори не си направихме труда да слезем. Докато чакахме да тръгне отново автобуса, Гого разгледа работното място на шофьора - големия волан, копчетата, уредите - естествено много му хареса. Шофьора дори го почерпи един бонбон, за мое най-голямо съжаление. Но не успях да отреагирам навреме. После обратно още 15-20 минути и разходката беше превъзходна за Гошето. Ето на това му казва той прекрасен ден!