Позволявам си да копирам част от една статия, която ми се стори много интересна, във връзка с ранното откриване на темперамента на детето. Длъжка е, но който се интересува, нека чете. Не всичко в статията ми допада, но има какво да се вземе. За който се интересува, - можете да я намерите тук: https://www.facebook.com/groups/168843463191385/doc/233231773419220/ 7. Разглеждане на темпераментите
Характеристика флегматичен темперамент И така. Да се пренесем за момент мислено в една класна стая. Там, най-отзад в редицата до стената седи едно момче с голяма глава, отпуснати рамене и безучастен поглед. Прилича на дърво, което здраво е пуснало корени в земята и почти нищо не може да раздвижи големите му клони. Ние правим малък експеримент- преминавайки край него, изпускаме дебелата книга , която държим в ръката си върху пода. Самите ние се стряскаме леко от трясъкът, който е предизвикало падането на книгата. Детето бавно вдига поглед към нас за да види акво се е случило, усмихва се леко и после отново потъва в хармонията на собственото си съществуване. Тежка , провлачена походка, инертност, която сякаш пречи на предвижването в пространството от една точка в друга. Липса, на всяакъв интерес към това, което трябва да се направи. И наред с това чувството, че човекът срещу нас изпитва едно удоволствие от живота, чувството, че той се чувства съвсем уютно в своето тяло, на своето място. Това е флегматичният темперамент. Всъщност, може да е странно на пръв поглед, но Флегматичното дете малко живее в себе си. Може да се каже, че то е изцяло отдадено на света. То се разтваря във света. И точно поради това то се отнася с известно безразличие спрямо нещата, които се опитваме да предприемем с него и на нас ни е трудно да го доближим до толкова, че то да ни чуе и да направи това, което искаме. . Защото как забелязваме нещата около нас? Забелязваме ги чрез сетивата си. А основните сетива се намират се в главата. И ние не можем да доближим флегматичното дете, именно защото има нещо, което остава главата на флегматичното дете бездейна. Синтезиращите процеси на ВВО доминарат над солните процеси на разпад, осъществяващи се в главата. По тази причина флегматичното дете не може да развивие активен мисловен живот, знаем, че мислите се образуват при разпада на материята / То не образува ясни предстваи и не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло. Разбиране И ние, вземайки предвид самата природа на флегматичният темперамент, трябва да пристъпваме със съответното разбиране към едно такова дете, когато то приема всяка ангажираност отвън- домашни работи, задачите за изпълнение, като тежест , която се опитва на всяка цена да избегне . б/ Преимущества на темперамента Липсата на осъзнатост към днешния момент и липсата на импулс да се върви към следващият момент на развитие, насочва интереса на флегматичното дете към историята. поради особеностите, за които стана въпрос по-горе/ Доволство от своя вътрешен мир и нежелание за социални ангажименти,идващи отв ън., флегматичното дете няма бързината на реациите в социалната среда, то тази дистанцираност от момента му помага да не съди твърде пребързано за нещата , които се случват , да не попада в полето на емоциите и афектите, да се въздържа от спорове. По тази причина може да се разчита на това, че неговите изказвания, ако въобще се стигне до такива или неговите действия ще са изпълнени със здрав разум и безпристрастност. в/ работа с темперамента По-горе бе споменато, че не можем и не трябва да се опитваме да променяме даден темперамент. Всеки темперамент е като едно цвете в общият букет на човешкото проявление. И никой не само, че не трябва , а и не може дори и да се опитва да промени тази природа отвън. Чрез знанието, което ни дава Духовната наука за темпераментите ние, като възрастни, осъзнати хора можем да работим за това нашият темперамент да не се установи в някаква крайност, която не само не би била полезна, но може и да се окаже пагубна за съответната инарнация. Както напр. отсъствието на какъвто и да било интерес може да породи опасността флегматичният темперамент да премине в някаква форма на слабоумие. Детето, което се ражда няколко пъти до 21-вата си година не би могло да се обърне към съответните сили в себе си за тази промяна, тъй като те още не са развити. За това ние , доколото можем ще се опитваме да го предпазим от това темперамента му да завие в една нежелана посока. „Възпитатателното влияние върху темперамента трябва да се осъществи в детството. Това е много важна педагогическа задача” – казва Р.Щайнер в една своя лекция И това не означава нито да се елеминират определени черти на съответния темперамент, нито пък да се поставят на тяхно място специфичните проявления на друг темперамент. И това, което можем да направим е 1. да събудим някакъв интерес при подобно дете, за да може да се преодолее неговата сънливост. Но по какъв начин? От една страна похвалите, порицанията и дори наказанията не правят впечатление на флегматика и той остава равнодушен към тях. От друга никой не може да натрапи на друг човек интерес към нещо . Но за щастие се получава така, че това, което не можем да направим ние при флегматичното дете отвън, може да го направят неговите връстници . Техните интереси могат съвсем естествено да се прехвърлят в него и силно да повлияят действията му. ---- За това , ако е важно за всички деца да играят с други деца, то за флегматичното дете да общува интензивно с други деца е особено важно. За него е необходимо да има приятели, които да имат най-разнообразни интереси. по този начин съпреживявайки интересите на неговите връсници, то се събужда за своите собствени интереси. на възможно повече интере си от страна на други личности. 2. Друга възможност за работа с флегматичното дете е да го обградим с дейности, към които наистина флегматичността е оправдана. Това са дейности, които не събуждат никакъв интерес. 3. И към това да прибавим едно флегматично държание в обкръжението на детето. Това може да бъде направено не само като ние се отнасяме с една умишлена безразличие към него за определен период/ напр.вяло му подаваме ръка, /, но и като поставим две деца с еднакъв темперамент да седят едно до друго в класната стая. По този начин ще повлияем флегматичният темперамент като се обърнем към силите, които носи самият той. В един момент неговата собствена флегматичност и тази на другите ще започне да му действа на нервите и той ще се активизира. давайки му възможност по този начин да усети собствената си флегматичност, ние напрягаме тази флегма то такава граница , че тя излиза извън нея Т.е. използваме древният принцип”подобното лекува подобното’ Друго нещо, което притежава флегматиният темперамент и ние трябва да използваме при работата си е ритмичността. Тези деца обичат ритмичната работа, и ние трябва да направим така, че нещо всеки ден да идва към тях отвън ритмично.. и тогава проявяват чудесна памет. ---- Бе посочено вече, че този темперамент има преразположеност поради своето естество към историята. Историята е наниз от образи. За това може да използваме образното преподаване, което е в синхрон с тяхната нагласа. По принцип флегматчините деца прохождат и проговарят късно. II. Характеристика на холеричния темперамент Сега да се прехвърлим към средната редица посредата на класната стая. Там седи набито момче, с искрящи черни очи. Ако можем да надникнем в биографията му ще видим следните сцени : малко дете на около 2-3 години. Майката държи високо една вилица в ръката си, а детето стои срещу нея и въпреки ниския си ръст се стреми да достигне вилицата като в същото време крещи: „Аз ще ям сам с вилица. „ Черните му очи искрят, а гласът му е гневен. Краката му тропат по пода. Когато разбере, че майката няма да отстъпи, то отива до стената и започва да удря главата си в нея. И не спира, докато не го откъснеш насила от нея. Той е вечно в движение, поти се много, но боледува малко. Когато се разболее вдига внезапно много висока температура. Друга сцена : Две години по-късно на вратата се звъни. Преди родителите да станат детето вече бяга към вратата. Стъпките му оттекват като барабанен удар и то сякаш иска да пробие пода с краката си. То заявява твърдо и категорично желанията си, които или се изпълняват или ако не- се разразява буря, често съпроводена не само с викове, но и с неосъзната готовност да наложи своята воля с юмуруци. Винаги му е горещо и трудно можеш да го накараш да обуе чорапи.Винаги е зает с нещо, чука , тропа, събаря. Но веднага замира, ако започнеш да му четеш някакви истории, особено такива в които доброто и злото се срещат в битка, която съвсем разбираемо за него печели доброто. Ако случайно злото победи по някакъв начин, той изпада в истинска ярост от тази несправедливост,според него. И променя историята така, както той мисли, че трябва да е. Моралът в лицето на доброто не му е чужд, дори напротив, но той не признава смирението. След още няколко години той се връща с посинено око от училище-защитавал е своя нападнат другар и доста е понабил нападателят и е горд с това, защото е изпитал своята сила. Смята се за прав и не търпи никакви възражения. Когато го заплашиш, че ще остане без вечеря, той казва, че решава да не яде тази вечер и се прибира в стаята си. Така последната дума си остава неговата. Малко по-късно учителите започват да се оплакват, че той тероризира съучениците си, изпитвайки своята сила. Когато това започва да се повтаря родителите проявяват здрав разум и го ориентират към спорт, където той ще може да доказва себе си. 1.Работа с темперамента Защото холеричният темперамент е действен темперамент , трябва да мусе даде възможност да се научи да се бори с обективния свят, да преодолява трудности и по този начин в него да се събудят страхопочитанието и уважението към околната среда. Друг път към авторитета за този темперамент, който е толкова силен, понеже взема имулсите си от елемента огън няма. Когато се изразходва огромна сила и холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра, тогава той придобива респект към могъществото на фактите, и от педагогическа гледна точка можем да въздействаме на холеричноте дете, ако му покажем, че можем да вършим неща, с които то не се е справило, въпреки, че е положило всички усилия. Пред него не можем да си позволим да изпадаме в ситуации, когато не знаем отговора на даден въпрос.Така, показвайки нашите достойнства, ние можем да разчитаме на уважението на холеричноте дете . б/ Друг начин да се справим със ситуациите, възникващи около холеричният темперамент е чувството за хумор. Там, където действа една , кипяща кръв, един вътрешен огън, наказанията, заплахите, наградите остават без значение. Да останеш флегматик при гневните изблици на холерика и едва на другият ден или късно вечерта да го накараш още веднъж, когато провокацията липсва, да изживее даденото събитие, да го изиграе пред себе си и да го изживее по този начин наново, когато поставим холеричното дете в състояние да види комичното в ситуацията, тогава може да очаваме постепенна промяна в поведението му. И така гръмки,своеволни,рано прохождащи и проговарящи,рано осъзнаващи себе си като за Аз, налагащи своите желания, , гневни изблици при отаз и дори нахвърлящи се неосъзнато срещу вас, нежелаещи да вървят по отъпканите пътеки и винаги въодушевени за нови открития и авантюристични приклюения, изобретатели и откриватели, енергични и решителни - това са холеричните деца, при които единственото средство да се справят със своите новладяни емоции се явява хумурът , а единственият авторитет : по-големите умения да се справяме с нещата в околния свят. Кава е причината за характеровите особености на холеричното дете? Макар и Аз-ът да е доминиращият член при холерика, децата холерици живеят в началото твърде много в Астралното си тяло и точно за това те се пробуждат твърде рано и при това интензивно за душевен живот. Но този рано пробудил се и интензивен душевен живот се опира във физичеси план на една, още твърде нежна НСС и това е причината то да е често раздразнително, нервно и избухливо, дори свръхчувствително.Освен това в холеричноте дете има много сили в застой, на които ако не се даде поле на изява може да възнине взривоопасна ситуация. ////Въпреки, че до 9-10 си година холеричното дете живее повече в своето АТ и едва с навлизането на пубертета започва един двойствен живот, който прилючва с раждането на Аз-а към 21-вата година.///// !!! Сангвиник Холеричното дете има интензивен душевен живот, но в него все пак доминира елемента огън, докато Сангвиникът напълно се разтваря в душевния елемент и е напълно погълнат от живота на чувствата и усещанията. Той реагира на всички дразнения около себе си, както и холерика, но по съвсем друг начин , за разлика от него сангвиничното дете много бързо сменя интерса си към нещата. Ако едно впечатление се задържи твърде дълго и не дойде друго то се чувства притеснено. Точно по тази причина той остава повърхностен ,не се задълбочава в нещата и няма острото и дълбоко мислене на холерика. 1. Общуването със сангвиничното дете е винаги интерсно и леко. Той живее в едно радостно чувство и се въодушевява от всичко прекрасно. То е доста ловко и нещата обикновено , особено тези от областта на изкуствата му се отдават лесно. Не се обижда, не влиза в конфликти, обича да помага и като че ли целият свят са му приятели. И така, ако имаме в класа дете , което в началото ни е възхищавало със своите умения и постижения, но скоро след това тези постижения прогресивно са започнали да намаляват ила ако в къщи детето ни започва много добре училище, но след известно време започват да идват оплавания, че е станало невнимателно и в тетрадата му думичката „браво!” все повече се заменя с „ бъди по-старателен” , но ако при това детето си остава все така „слънчево” и „енергично” пред нас е едно дете със сангвиничен темперамент . Сангвиничното дете е бързо схващащо, но и бързо забравящо дете, необходимо е голямо усилие, за да се задържи интересът му на нещо, защото то губи много бързо интереса си към един обект и преминава към друг. Къде , според вас седи в класната стая сангвиничното дете? 1.работа с темперамента Но ако опитаме да му дадем дълбочината на холерика, ние няма да успеем, просто защото то няма съответното качество в себе си, на което да се опре, което да използва. Какво да използваме при детето сангвиник.? Ще използваме неговата особеност да живее изцяло в душевния елемент. Светът на чувствата са неговата стихия и поради тази причина единствено любовта към даден човек може да се окаже авторитет за това дете, който да последва с интереса си. Т.е.интерсът на детето-снагвиник към определени неща може да се породи по обиколния път на любовта към някоя личност. И докато холерикът се нуждае от това да уважава, сангвиничното дете има огромната потребност да обича определана личност и да се опре на този авторитет, който винаги да му показва – тук е „да”, а тук „не” . И тази любов може да направи чудото и да излекува едностранчивостта на този темперамент. И след като това стане, отново трябва отново да се върнем древния принцип „подобното-лекува подобно” и да опитаме да занимаваме сангвиничното дете през точно определени интервали от време с такива предмети, временният интерес към които е оправдан, които не заслужават човек да задържи интереса си върху тях, трябва да ги оставим да въздействат върху детето известно време, след което да му ги отнеме, за да може то да пожелае отново да ги получи . ----Тук Отново, като при флегматичното дете и в по-голяма степен ще използваме ритмичността, защото то повече от другите деца живее в ритмичната с-ма. Ритмичните повторения укрепват волята му. Вече споменах неговата нагласа към изкуството. Това е неговата душевна храна, от която не бива да го лишаваме, независимо дали му даваме да се упражнява в музикални упражнения или го натоварваме със задачата да учи стихотворения наизуст. ---- всеки ден трябва да поставяме малки задачки , които изискват съответната отговорност . Така ние ще укрепим волята му да задържа интереса си върху нещата. ----Може да използваме и това , когато разказваме увлекателна история, но това да става толкова бързо, че той да не получи възможност да вникне в ситуациите. Тогава детето само поисква да останем повече време върху дадената сцена за да си изясни картината. И по този начин то само задържа вниманието си върху нещо. 4.меланхолик /намиращият се в зародиш АЗ/ Когато човек се замисли, като че ли сангвиничният темперамент е толкова естествен за децата. Жизненост,доброта, любов, липсва тежестта на проблемите от света на възрастните! И като, че ли всяко детсво би трябвало да протича в един сангвиничен оттнък. Но това не е така. И това още ведъж показва колко различни сме ние хората още с появяването си на земята и колко малко познаваме причините за това различие. Защото, когато едно малко дете, с големи умислени и дори тъжни очи, без да има особена на пръв поглед причина за тази тъга, седи странно и тихо пред вас, дете, след което не можеш да чуеш радостни викове, смях, което седи умислено , като че ли проблемите на света са се стоварили върху раменете му, това е една много тъжна картина и за самите нас. Къде седи то вкласната стая? меланхоличното дете е предразположено към болката; , към неудоволствието; и те са заседна ли в душата му поради причината, че същностната сърцевина, душевно-духовното ,не е било в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло и в резултат на това в организма отлагането на соли е силно и детето се чувствува тежко. Дори за повдигането на крак, или ръка, меланхоличното дете трябва да положи повече усилия, отколото другите деца, защото чувството на тежест се противопоставя на душевното намерение.Поради това детето започва да се вглежда все повече в себе си и да изпитва все по-малко радост от външния свят. Можете да си представите за момент една птичка с вързана на крака тежест. Тя разтваря крила за да полети в унисон със собствената си природа , но в същото време тежестта я дърпа надолу. По подобен начин , тежестта на физическото тяло, поради усилените телесни отлагания, проникващи в тъканите , спира полета на душата и Духа в меланхоличното дете. И какво можем да направим? 1.работа с темперамента Ако му поднесем отвън нещо весело, което му е чуждо, то ще остане безралично към това, ако му обясним, че неговият живот съвсем не е лош, то ще се почувства неразбрано и ще се затвори в себе си. . но ако му поднесем собственат си тъга или историята за нещо, което сме преживели, то ще приеме нещо , което носи и самото то. По такъв начин във вътрешността биват предизвикана ответната реакция - бива предизвикано противоположното. Изслушвайки чуждата болка ,меланхоличното дете започва изживява чуждото страдание и започва да разбира, че не само на него му е трудно. И понеже меланхоликът живее в мисловният елемент то започва да рзсъждава върху чуждите съдби . В него се пробуждат силите на съчувствието към другите и това е благословията на този темперамент, защото чрез състраданието ние можем да отидем много далече в нашето развитие. И така, меланхоличното дете е способно не само да съчувства на другите, но и да поеме ролята на изповедник. Това говори за една ранна зрялост . ---- И понеже знаем колко е важен в ученическата възраст авторитетът, който да може да бъде последван, ще се опитаме да доведем до детето-меланхолик личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от свои лични опитности. Детето, което има естествено влечение, поради своята специфика към скръбта трябва да усеща, че възпитателят му е познал болката от реални външни обстоятелства. ----Можем също така да издигаме пред детето пречки, които да довеждат до едно оправдано страдание . Точно тогава ще забележим как детето мобилизира своите сили и веднага след това ще открием една лека веселост в него. Защото тогава душата на детето влиза в други релси. От казаното дотук, можем да обобщим: Когато детето проявява нетраен интерес към всичко, тогава ние трябва да го определим като сангвиник. Деца, които се самовглъбяват и са склонни към дълги размишления; това са меланхоличните деца. Имаме ли обратното усещане, че децата не са заети с нещо вътрешно, но и не демонстрират външно участие, тогава имаме работа с флегматици. И Деца, които изразяват остро своята воля и буйстват са холерици.. IV Влиянието на темперамента на възрастните в/у децата Добре е човек винаги да помни, че при работата с децата най-голямо значение има вътрешното, душевното. Детето се обучава и възпитава от душа в душа и за това трябва да се стараем да имаме едно съзнателно отношение при работата си с децата. Такова трябва да бъде и нашето отношение към въпроса как ние влияем на децата около нас с нашия темперамент?!Защото е ясно, че определени черти на темперАМЕНТИТЕ могат да влияят негативно не само върху нас, но и на хората около нас. Нашият свободно проявяващ се Флегматичен темперамент може да блокира енергията на децата, които естествено в тази възраст се стремят към някаква дейност. И не само енергията, а живите сили на фантазията. Ако не се даде възможност да се разгърнат силите на фантазията и енергията те се връщат назад и това влияе затормозващо на целия организъм. При това децата съвсем естествено изпитват неудовлетворение и ако това продължи дълго е възможно да се създаде предразположеност към нервозност, неврастения в по-късните години на детето. Холеричният темперамент, проявяващ се свободно и без задръжки Може да доведе до Заекване Смущения в дишанети и кръвообръщението; Храносмилането и ВВО Сангвиничният темперамент Остава бездейни последователността в нещата, като и и целеустремеността , има опасност в децата да не се развие чувството за отговорност, да не се развият увереността в децата и твърдостта, което в последващите години може да доведе до липсата на достатъчно жизнена енергия и слабоволие От своя страна неуправляемият меланхоличен темперамент Подтиска душата на детето, а оттам И неговото свободно дишане и циркулация на кръвта, Тъй като те са свързани с душевния живот Възможно е да възникне предпоставка към по-късни сърдечно-съдови нарушения. За щастие, както в семейството, така и в училище децата се срещат и върху тяхното същество влияят различни темпераменти , оето донякъде допринася за определено равновесие.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|