И акото иска да излезе на морето

Днес беше дъъълъг, дълъг ден. Много разходки, много ходене и то най-вече за мама, защото Гошката като му дойде в повече се качва на количката, а аз се натоварвам и с него и с колелото или с превозното му средство. Но го приемам от добрата му страна - като тренировка.

Следобед ходихме отново в Морската и Гого поиска "на морето", да "цопка". Колкото и да не ми се иска, реших да слезем до плажа. Не ми се иска, защото си зная, че ще има събличане, цопкане, игра на пясъка и т.н., а ние не сме тръгнали на плаж, и съответно нямаме дори едно кърпе за подсушаване. Но как да му скърша хатъра:
   - Айде, Гога, карай към морето.
Слязахме долу, а времето - прекрасно! Морето - като тепсия, гладко и красиво. Водата - топла, за моя най-голяма изненада. А идващия залез обагряше небето в розови и виолетови цветове. Наистина красивои много приятно. Заведох го на едно каменисто място с малко пясък, защото до там водеха стълбии можехме лесно да слезем. Свалих количка, колело и Гого, запретнах крачолите, събух го голо дупе и веднага във водата - само до колене де. Макар и да ми се искаше да се изкъпем, така приятно морето не ми се е виждало отдавна, още повече, че водата видимо беше чиста. А аз много се  гнуся, когато е мръсно морето. И както пише в книжката за мечето Топчо - "лягане, ставане, в мекия сняг направи печати със левия крак"... Та и ние така.

По едно време Гого ми казва:
   - Мамо, ако!
   - Ако ли? Добре! Взех го, свих му крачетата в поза за акане и излезе едно чудесно, меко ако! Прелест! Обаче на плажа не върви да го оставим, а нямах торбичка да го прибера, както правя обикновено. Затова постъпихме както нашите прадеди - изкопахме дупка и сложихме там акото, а после отгоре два камъка.
   - Мамо къде е акото? - пита загрижено Гого
   - Ето тука ще го пазим акото, Гого! Слагаме и две камъчета, да можем да разпознаем мястото, като дойдем. Да знаем къде сме го скрили!
   - Мамо, къде е акото? - пак пита Гошето
  - Нали ти казах, мамо, ето тука го скрихме, и после ще дойдем да го вземем.
.... Тия дни ми прави впечатление, че не иска дори пишито му да изхвърлям. Като се изпиша в гърнето, както желае напоследък, и ако ме види да тръгвам с гърнето към тоалетната започва да протестира:
   - Неее, мама пази пишито!
Като се изака (като акне малко да сме по-точни), слагам гърнето в банята и му казвам, че там ще пазя акото....И така - пазя му творенията. А вечра ме хвана в крачка - видя празното гърне, следкато беше пишал и ме пита къде му е пишито:
   - В другото гърне съм го сложила, нали знае, че го пазя, Гоше? - няма как трябваше нещо да измисля.
И така де... Но съм щастлива, че сред природата, така да се каже, Гого си свърши отлично работата, без никакви проблеми! Да видим как же върви нататък.